Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видите ли това на банкомата – никога не теглете пари от него
  • Новини

Видите ли това на банкомата – никога не теглете пари от него

Иван Димитров Пешев януари 14, 2023
basnasksaodasmdnsa.jpg

Тегленето на пари от банкомат и закупуването на стоки с банкови карти отдавна се е превърнало в нещо обичайно за всички нас. За съжаление, престъпниците се възползват от това. Представяме ви някои от най-често срещаните начини за манипулиране на банкоматите, които помагат на измамниците да откраднат вашите пари – и как да се предпазите от тях.

1. Устройствата, които измамниците използват.

За да изтеглят пари от вашата карта, престъпниците трябва да копират две неща: информацията, съдържаща се в нейната магнитна лента и ПИН кода. Кражбата на данни от банковата карта (скиминг), става с помощта на 3 устройства.

Скимерите са устройства, които четат информацията, съдържаща се в магнитната лента на вашата карта. Те се прикрепят над слота за карти на банкомата. След като някой постави своята карта вътре, неговите данни се прехвърлят от скимера към електронното устройство на престъпниците.

Не изпускай тези оферти:

Скритите камери се използват заедно със скимера, за да направят видео на вашия ПИН код. Камерите могат да бъдат поставена на няколко места: върху самия банкомат (около клавиатурата, екрана и т.н.) или в близост. Понякога те са толкова миниатюрни, че могат да бъдат пъхнати в малък отвор на банкомата.

Покривната плоча над клавиатурата се използва за записване на вашия ПИН код: тя запаметява всичко. След това престъпниците я взимат и декодират информацията, съдържаща се в нея.

2. Как да идентифицираме устройство за четене на карти?

Откриването на скимер е трудно, но той е почти идентичен по цвят, форма и материал с обикновените банкомати. Има няколко неща, за които може да следите:

Пукнатини, драскотини и други признаци за механично увреждане на банкомата.

Всякакви неприсъщи и необясними функции на банкомата.

Несъответствие в цвета, формата, материала или очертанията на банкомата.

Наличие на неравномерен слот за карта или части, които се намират в него.

3. Как да се предпазим от измамниците?

Проверката на всеки банкомат, който използвате, отнема много време. Но това не означава, че не съществува начин, чрез който да защитите вашата карта от измамниците. За да сведете риска до минимум, следвайте тези прости правила:

Използвайте карта с чип. Скимерите копират информацията, съдържаща се в магнитната лента. Копирането на информацията от чипа е невъзможно, защото тя има по-сложна защита.

Абонирайте се за SMS известяване. По този начин може да разберете дали някой е теглил пари от вашата сметка. Колкото по-рано информирате банката за това, толкова по-вероятно е да получите парите си обратно.

Покрийте клавиатурата с ръка, когато въвеждате ПИН кода. По този начин може да попречите на скритата камера да го запише.

Използвайте добре познати банкомати и такива, разположени в защитени зони. Това са например тези, които се намират в самите банкови клонове, тъй като те са по-трудни за достигане от измамниците. Избягвайте улични банкомати и такива, разположени в слабо осветени райони, магазини и уединени кътчета на молове.

Определете лимит за теглене на пари и онлайн трансакции и използвайте друга карта, докато сте в чужбина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето колко ще трябва да платиш, ако искаш Слави и Ку-ку бенд да ти пеят на сватбата
Next: Възрастна жена откри изгубения си брат след 60 години, а той се оказа милиардер

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.