Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте каква грамада изникна до къщичката на баба Ванга в Рупите
  • Новини

Вижте каква грамада изникна до къщичката на баба Ванга в Рупите

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2024
sdfvfdbdfgfhhhghgf.png

Край Рупите, на броени метри от изворите с лечебна вода, изниква огромен бетонен град в непосредствена близост до храма на Ванга. Местни хора и посетители са притеснени, че ако строителството в района продължи това ще наруши дебита на лечебната вода в района.

Така изглеждаше местността Рупите в края на 2020 година, когато частен инвеститор започна да строи модерен спа комплекс с къщи за гости точно до храма на Ванга. В началото се твърдеше, че това са археологически разкопки.

 

Последваха протести на местни хора и природозащитници. Строителните дейности бяха спрени, но две години по-късно багер отново започна да копае. Днес спа комплексът вече е почти готов, а строителните дейности в района продължават с пълна пара, въпреки че местността попада в две защитени по Натура 2000 зони.

„Това, което причинява строителството, и това беше установено, когато направих оценката за съвместимост, преди всичко тя унищожава местообитанието на видове, които са застрашени. Така че това си е едно сериозно пряко унищожение на това, място. Просто каналите се пресушиха, животът в тях вече почти го няма“, заяви Андрей Ковачев, биолог, СДП „Балкани“.

Рупите са добре познати и със своите горещи лечебни извори. Предпочитано място за хора със здравословни проблеми, дори и при минусови температури.

Но хората са притеснени, че ако строителството в района продължи водата от изворите ще попадне в частни ръце.

На метри от този има ограден друг частен имот. От общината в Петрич заявиха, че искане за подробен устройствен план от собственика на имота все още не е внесено.

„Голям проблем са оградите, които се поставят от частните собственици. Които със сигурност не минават оценка за въздействие върху околната среда и са незаконни. Тук вече е отговорност и на общината и на РИОСВ- Благоевград, които не предприемат действия по премахването на оградата“, допълни Андрей Ковачев.

А от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград отговориха, че през 2007 година собственикът на имота е внесъл инвестиционно предложение за изграждане на „Курортно възстановителен и оздравителен център“, но не са предприети други действия от негова страна.

Междувременно в района се изгражда и Зона за социализация на Античния град Хераклея Синтика по мащабен проект на Община Петрич.

„В нейния проект, който ни дадоха, единственото строителство беше на един малък басейн и поставяне на преместваеми обекти. Съответно ние дадохме доста предписания тогава какво да се предприеме, но но най-ключовите бяха действително да не се допуска никакво допълнително застрояване там, да се възстанови растителността и имаше още едно единствено строителство- един малък паркинг отсреща.

Освен това изрично посочихме, че планираният в този проект път, който да свързва Рупите с Хераклея Синтика, е недопустим. Той да бъде построен, но да не се използва за нищо друго, освен за обслужване на тези бунгала“, каза още Ковачев.

От Басейнова дирекция увериха, че във всеки обект, използващ минерална вода от находищата, ще бъдат монтирани измервателни устройства, които да следят използваното количество вода. Така нямало опасност лечебните извори да пресъхнат заради новостроящите се сгради в местността.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вместо кола в Лондон, Майкъл си купи къща в търновско село и ето какви неща произвежда там
Next: Ново убийство в София

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.