Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте какво се случи с децата на фолк дивата Румяна 22 години след смъртта й
  • Новини

Вижте какво се случи с децата на фолк дивата Румяна 22 години след смъртта й

Иван Димитров Пешев август 17, 2022
rqumanafoafolk.jpg

Децата на фолк певицата Румяна пораснаха без нея. На 30 юли тази година се навършват 22 години от смъртта на певицата, която загина в нелепа катастрофа.

Изпълнителката си отиде от този свят съвсем млада — едва на Христова възраст.

Тежък инцидент отне живота й на километър от село Блатец, Сливенско. 34-годишната звезда почина намясто. Виновен за катастрофата беше шофьорът на певицата и неин интимен приятел Любо.

Младежът предприел неправилно изпреварване с несъобразена скорост и при навлизане в лентата за насрещно движение се блъснал в буса.Децата й Илиян – тогава на 12, и Марияна пострадаха тежко. Момченцето – с опасност за живота, след тежка мозъчна травма. Две операции претърпя и момиченцето.

Любовникът Любо също прескача трапа, но единствената му травма е фрактура на долните крайници. Той скърби за Румяна и гласно се вайка като виновник за смъртта й. Дава обет, че ще се грижи за децата на любимата си.

Мнозина роднини, приятели и колеги на певицата от славните й дни също си изплакаха очите на погребението й и се заклеха пред гроба й, че ще се грижат за децата. Уви, малко от обещанията са изпълнени.

Днес, мнозина още помнят изпълнителката, докато други се чудят какво се случи с децата на Румяна. Ранната смърт на певицата ги остави невръстни, а грижата за тях тогава пое приятелката й Диана, която днес има собствен бизнес.

Синът и дъщерята на Румяна са от брака й с Руси Андролов, но съпрузите са разведени, като се случва трагедията. 22 години след смъртта й, децата й живеят в Бургас и се развиват в областта на музиката.

Синът й Илиян е на 33 и през 2011 година се ожени за приятелката си Адриана. Той свири на клавир, а сестра му е наследила гласовите данни на майка им, пише списание „Love Style“.

30-годишната Мариана завърши музикалното училище в Котел и вече се изявява като певица. От 2014 година тя също е обвързана, а приятелят й се казва Стилиян.

Младата звезда не крие, че иска да възроди някои от емблематичните песни на майка си. Тя продължава да записва и свои авторски парчета, вярвайки, че майка й я закриля отгоре.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сашка Васева заживя при бившия си мъж
Next: Слънцеядът Иван Стойчев: не съм ял храна от 2009 година

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.