Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктор Николаев ходел с пистолет
  • Новини

Виктор Николаев ходел с пистолет

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
vaisvkaskdasidas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тв водещият от Нова тв Виктор Николаев призна в тв ефира, че по едно време се е движел въоръжен. Журналистът сподели, че е притежавал свой личен газов пистолет, който не бил регистриран, но не искал да коментира повече по темата, за да не си създаде проблеми.

 

Законът задължава собствениците на газово и сигнално оръжие да уведомят писмено началника на РУ на МВР по адреса си на местоживеене, подавайки един куп документи. Виктор обаче заяви, че е заобиколил правилата, а какви са причините, така и не изясни.

 

Припомняме, че преди няколко години водещият се беше превърнал в постоянна жертва на апаши, които многократно тарашиха дома и автомобила му. Журналистът се беше видял в чудо и се притесняваше както за имуществото, така и за живота си. По Коледа и Нова година през 2017 г. две кражби очерниха празниците на тв звездата, чиято кола беше разбита от крадци, които му отмъкнаха скъпата техника вътре, а след това джебчии задигнаха портфейла му със солидна сума пари в столичен мол.

 

Николаев е бил обиран и в родния си Разград, както и по време на работна командировка в Либия. По-старият му автомобил „Тойота“ пък беше откраднат на пъпа на София и след акцията се оказа, че возилото буквално се е изпарило, а полицията не може да открие следите му и до ден днешен.

За късмет на Николаев при последната атака на крадците по настоящата му кола те откраднали само техника за няколко хиляди, но не и самия джип за близо 50 бона, който водещият си купи на изплащане, след като свиха предишния му автомобил.

 

Съвсем логично Виктор и досега смятал, че криминалните прояви върху собствеността му може да са един вид провокации, свързани с работата му. Именно заради това решил да се пази и защитава както може, включително и с лично оръжие. Апартаментите му в София пък били с поставен СОТ, а колата му – със защита от последно технологично поколение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената, която отгледа пет чужди бебета като родни, разказва своята история
Next: Асеновград пасти да яде, вижте откъде вече взимат тоалети за бала абитуриентите

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.