Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик
  • Новини

Винаги заравям динените кори в градината – не мога да повярвам, че досега не сте го правили! Супер трик

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
dqwdwqdsdsdg.png

Динята е може би най-вкусният дар на лятото, а повечето от нас я осигуряват на трапезата си почти ежедневно в топлия сезон.

Колко от вас обаче знаят, че кората на динята, която без да се замисляме хвърляме на боклука, може да се превърне в ценен тор за градината или стайните растения?

Градинарите с опит знаят това много добре и не пропускат да използват полезните динени кори в градината .

Има няколко много прости начина за използване на кората от този плод, които ще ви помогнат да подобрите състава на почвата във вашата градина и по този начин да получите страхотна реколта. Един от тях е чрез добавянето им в компоста, а другият включва заравянето им в почвата .

Как можете да използвате корите от диня в градината?

Най-лесно е да сложите тези отпадъци в компостната яма. Принципът на действие е следният – хвърлете корите на купчина, след което периодично ги разбърквайте. След като изгният ги използвайте за тор. Някои градинари поръсват компостна яма с тънък слой пръст.

Има и други начини за използването им. За целта ще ви трябват дървени стърготини и спанбонд (текстилен материал, изработен от много тънки полимерни влакна). Ето как да направите „топло легло“: направете изкоп в средата на лехата до около 2/3 от нейната ширина;

дълбочината трябва да бъде най-малко 30 сантиметра; поставете големи кори от диня надолу, по-малки растителни остатъци отгоре и след това покрийте всичко със слама;

след това бъдещият тор трябва да бъде щедро обработен с урея или други азотни торове, а след това с биологичен препарат. Топлината се осигурява от микрофлората, която разлага органичните вещества и ги минерализира.

За да работи правилно този тор и да осигури топлина, трябва да му се осигури азот. Обичайната доза азотни торове е 1 литър на 2-3 квадратни метра от градината. След обогатяване на лехите с азот, третирайте ги и с биологичен препарат, който може да унищожи патогените на различни заболявания и да предотврати появата на кореново гниене. След това покрийте корите с почва, изравнете лехите и покрийте с черен спанбонд.

След седмица може да засадите желаната култура в лехата.

Друг вариант за употребата на корите от този плод в саксия включва изпълнението на следните стъпки: използвайте голям пирон, за да пробиете дупки в дъното на кората; сложете кората в саксията и поръсете с почва; залейте с вода; засадете някакво непретенциозно растение, като мента. Разлагайки се, кората постепенно ще обогати почвата.

Основното нещо – не забравяйте да поливате редовно почвата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Христо Стоичков към България: Имам какво да Ви кажа, искам да ме чуете много добре
Next: Ето на кого ще кръсти бебето Лена Бориславова

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.