Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори
  • Новини

Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
sdfvjkdfjkvdfjkvjdfvd.png

Актьорът Дейвид Соул, най-известен с ролята си в телевизионния сериал „Старски и Хъч“ от 1970-те години, почина на 80-годишна възраст, предаде ББС в петък.

Съпругата му Хелън Снел съобщи, че той е починал в четвъртък „след храбра битка за живот в любящата компания на семейството си“.

„Той сподели много необикновени дарби в света като актьор, певец, разказвач, творец и скъп приятел“, каза тя и допълва, че „неговата усмивка, смях и страст към живота ще бъдат запомнени от мнозина, чиито животи е докоснал“.

Роденият в САЩ актьор беше най-известен с ролята си на детектив Кенет „Хъч“ Хътчинсън в класическия сериал за разкриване на престъпления „Старски и Хъч“. Негов партньор в излъчваната между 1975 и 1979 г. поредица е Пол Майкъл Глейзър.

Той и Глейзър повториха ролите си в римейка от 2004 г., където техните роли се изпълниха от Бен Стилър като Старски и Оуен Уилсън като Хъч.

Соул беше известен и с ролите си в Here Come The Brides, „Мръсният Хари“ и „Жълтата роза“.

Участва и в редица британски телевизионни програми, а през 2004 г. става британски гражданин. Отказва обаче участие в реалити формати.

Актьорът и певец, който беше женен пет пъти, беше арестуван през 80-те години на миналия век за нападение на тогавашната си съпруга Пати Карнел Шърман, която по това време беше бременна в седмия месец.

Обвиненията срещу него са свалени, след като преминава изпитателна програма, а след това той посещава затвори, за да говори с техните обитатели за домашното насилие.

Роден в Чикаго на 28 август 1943 г. като Дейвид Солберг, той прекарва детството си между Южна Дакота и Берлин след Втората световна война, където баща му д-р Ричард Солберг, професор по история и политически науки и ръкоположен свещеник, е съветник по религиозните въпроси към Върховната комисия на САЩ

Преди да стане актьор, Соул се изявява като фолк певец, подгрявайки публиката за звезди като Франк Запа, Byrds и Lovin’ Spoonful.

абира популярност като Маскирания певец заради маската, с която излиза на сцената, но щом решава да я махне интересът към него спада.

Тогава той се насочва към актьорството и се появява в „Стар Трек“, „Пери Мейсън“ и др.

филми през 60-те и 70-те години на миналия век, но пробивът му идва във филма „Мръсният Хари“, което му осигурява и ролята в „Страски и Хъч“.

След като приключва сериалът се връща към музиката и записва албума с рок балади в края на 1970-те години.

Соул беше женен пет пъти, включително за актрисите Шърман, Мириам Солберг, Карън Карлсън и Джулия Никсън, и имаше шест деца.

Запознава се с последната си съпруга Хелън Снел, докато играе в „Смъртоносен капан“, а тя отговаря за връзките с обществеността. Той я описва като своята „сродна душа“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Легендарен български завод фалира, започват да го разпродават
Next: Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.