Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори
  • Новини

Винаги ни радваше от малкия екран. Почина един от най-обичаните актьори

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
sdfvjkdfjkvdfjkvjdfvd.png

Актьорът Дейвид Соул, най-известен с ролята си в телевизионния сериал „Старски и Хъч“ от 1970-те години, почина на 80-годишна възраст, предаде ББС в петък.

Съпругата му Хелън Снел съобщи, че той е починал в четвъртък „след храбра битка за живот в любящата компания на семейството си“.

„Той сподели много необикновени дарби в света като актьор, певец, разказвач, творец и скъп приятел“, каза тя и допълва, че „неговата усмивка, смях и страст към живота ще бъдат запомнени от мнозина, чиито животи е докоснал“.

Роденият в САЩ актьор беше най-известен с ролята си на детектив Кенет „Хъч“ Хътчинсън в класическия сериал за разкриване на престъпления „Старски и Хъч“. Негов партньор в излъчваната между 1975 и 1979 г. поредица е Пол Майкъл Глейзър.

Той и Глейзър повториха ролите си в римейка от 2004 г., където техните роли се изпълниха от Бен Стилър като Старски и Оуен Уилсън като Хъч.

Соул беше известен и с ролите си в Here Come The Brides, „Мръсният Хари“ и „Жълтата роза“.

Участва и в редица британски телевизионни програми, а през 2004 г. става британски гражданин. Отказва обаче участие в реалити формати.

Актьорът и певец, който беше женен пет пъти, беше арестуван през 80-те години на миналия век за нападение на тогавашната си съпруга Пати Карнел Шърман, която по това време беше бременна в седмия месец.

Обвиненията срещу него са свалени, след като преминава изпитателна програма, а след това той посещава затвори, за да говори с техните обитатели за домашното насилие.

Роден в Чикаго на 28 август 1943 г. като Дейвид Солберг, той прекарва детството си между Южна Дакота и Берлин след Втората световна война, където баща му д-р Ричард Солберг, професор по история и политически науки и ръкоположен свещеник, е съветник по религиозните въпроси към Върховната комисия на САЩ

Преди да стане актьор, Соул се изявява като фолк певец, подгрявайки публиката за звезди като Франк Запа, Byrds и Lovin’ Spoonful.

абира популярност като Маскирания певец заради маската, с която излиза на сцената, но щом решава да я махне интересът към него спада.

Тогава той се насочва към актьорството и се появява в „Стар Трек“, „Пери Мейсън“ и др.

филми през 60-те и 70-те години на миналия век, но пробивът му идва във филма „Мръсният Хари“, което му осигурява и ролята в „Страски и Хъч“.

След като приключва сериалът се връща към музиката и записва албума с рок балади в края на 1970-те години.

Соул беше женен пет пъти, включително за актрисите Шърман, Мириам Солберг, Карън Карлсън и Джулия Никсън, и имаше шест деца.

Запознава се с последната си съпруга Хелън Снел, докато играе в „Смъртоносен капан“, а тя отговаря за връзките с обществеността. Той я описва като своята „сродна душа“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Легендарен български завод фалира, започват да го разпродават
Next: Мъж спечелил от тотото, но приятел дал 60 ст за фиша. За кого са парите?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.