Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • (Виц Трепач) Асан и Айшето се оженили. След три месеца Айшето ражда
  • Новини

(Виц Трепач) Асан и Айшето се оженили. След три месеца Айшето ражда

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
asrasgassdbsdb.png

Асан и Айшето се оженили. След три месеца Айшето ражда.
Асан:
– Айше, туй дете не е от мен. Няма девет месеца, ма.
Айшето:
– Асане, ти ходи ли три месеца с мене?
– Ходих.
– Аз ходих ли с тебе три месеца?
– Ходи…
– Станаха, ли 6. И кат турим 3 от както са женихме?
– Вярно, ма Айше.

???? ???? ????

– Докторе, напоследък започвам да забравям разни неща.
– Разбирам.
– Какво разбирате?

???? ???? ????

Докато седели във вкъщи Иванчо и майка му, майка му се сетила, че няма цигари, а магазинът бил на 19 км. от тях.
Тя му рекла:
– Иванчо, вземи колата да купиш цигари, ако те спрат по пътя кажи, че си на 83, жена ти е в болница, децата ти са 3, а книжката ти е в канавката.
Взел колата Иванчо и отишъл за цигарите, по пътя на връщане го спрял полицай:
– Как ще се измъкнеш, а? – попитал подсмивайки се полицая.
Иванчо отговорил:
– Аз съм на 3, имам 83 деца, книжката ми е в болница, а жена ми е в канавката!

???? ???? ????

Наложи ми се и отидох на медицинска комисия. Психиатърът ме пита:
– Каква е разликата между Луната и Слънцето?
Аз отговарям, че Луната е спътник на Земята, а Слънцето е звезда. На което психиатърът каза:
– Ти какво, да не си глупав? Слънцето свети през деня, а Луната – през нощта!

???? ???? ????

Веднъж Баба Яга хванала млад и красив момък и му казала:
– Ако отговориш на гатанката ми, ще ти се отдам, а ако не познаеш, ще те изям.Момъкът си помислил:
– По-добре да ме изяде…
А Баба Яга продължила:
– Зеленичко, живее в блатото, скача, започва с „ж“ и завършва с „а“. Що е това?
– Скакалец!
– Ах, ти, палавник такъв! – викнала Баба Яга. – Позна!

???? ???? ????

Бъдещи младоженци обсъждат съвместния си живот.
– Обещай ми, скъпи, че ще се откажеш от пиенето.
– Да, скъпа.
– И от пушенето.
– Да, скъпа.
– И от скитането с приятели по кръчми и барове.
– Това ли е всичко?
– От какво още мислиш да се откажеш?
– От сватбата.

???? ???? ????

Влиза мъж с дете във фризьорски салон и му казва:
– Седни тук, първо ще се подстрижа аз, после ти.
Подстригват го, и той казва на фризьорката:
– Подстрижете сега и детето, а аз ще отскоча за вестник.
Подстригва и детето, стоят, чакат, чакат…
По едно време фризьорката казва:
– Баща ти нещо не се връща.
– Това не беше баща ми. Този човек дойде при мен на улицата, и ми предложи да се подстрижа безплатно…

???? ???? ????

В Габрово.
– Ало, Годьо, довечера, като ми идваш на гости, не натискай звънеца, защото съм го изключил да не ми харчи ток. Ритай с крак.
– Защо с крак, бе?
– Е, браво, бе. Ти с празни ръце ли ще ми дойдеш?

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно развитие по разследването на Георги за нападението над Дебора
Next: Нова проверка установи големи фалшификации в сиренето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.