Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • (Виц Трепач) Асан и Айшето се оженили. След три месеца Айшето ражда
  • Новини

(Виц Трепач) Асан и Айшето се оженили. След три месеца Айшето ражда

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
asrasgassdbsdb.png

Асан и Айшето се оженили. След три месеца Айшето ражда.
Асан:
– Айше, туй дете не е от мен. Няма девет месеца, ма.
Айшето:
– Асане, ти ходи ли три месеца с мене?
– Ходих.
– Аз ходих ли с тебе три месеца?
– Ходи…
– Станаха, ли 6. И кат турим 3 от както са женихме?
– Вярно, ма Айше.

???? ???? ????

– Докторе, напоследък започвам да забравям разни неща.
– Разбирам.
– Какво разбирате?

???? ???? ????

Докато седели във вкъщи Иванчо и майка му, майка му се сетила, че няма цигари, а магазинът бил на 19 км. от тях.
Тя му рекла:
– Иванчо, вземи колата да купиш цигари, ако те спрат по пътя кажи, че си на 83, жена ти е в болница, децата ти са 3, а книжката ти е в канавката.
Взел колата Иванчо и отишъл за цигарите, по пътя на връщане го спрял полицай:
– Как ще се измъкнеш, а? – попитал подсмивайки се полицая.
Иванчо отговорил:
– Аз съм на 3, имам 83 деца, книжката ми е в болница, а жена ми е в канавката!

???? ???? ????

Наложи ми се и отидох на медицинска комисия. Психиатърът ме пита:
– Каква е разликата между Луната и Слънцето?
Аз отговарям, че Луната е спътник на Земята, а Слънцето е звезда. На което психиатърът каза:
– Ти какво, да не си глупав? Слънцето свети през деня, а Луната – през нощта!

???? ???? ????

Веднъж Баба Яга хванала млад и красив момък и му казала:
– Ако отговориш на гатанката ми, ще ти се отдам, а ако не познаеш, ще те изям.Момъкът си помислил:
– По-добре да ме изяде…
А Баба Яга продължила:
– Зеленичко, живее в блатото, скача, започва с „ж“ и завършва с „а“. Що е това?
– Скакалец!
– Ах, ти, палавник такъв! – викнала Баба Яга. – Позна!

???? ???? ????

Бъдещи младоженци обсъждат съвместния си живот.
– Обещай ми, скъпи, че ще се откажеш от пиенето.
– Да, скъпа.
– И от пушенето.
– Да, скъпа.
– И от скитането с приятели по кръчми и барове.
– Това ли е всичко?
– От какво още мислиш да се откажеш?
– От сватбата.

???? ???? ????

Влиза мъж с дете във фризьорски салон и му казва:
– Седни тук, първо ще се подстрижа аз, после ти.
Подстригват го, и той казва на фризьорката:
– Подстрижете сега и детето, а аз ще отскоча за вестник.
Подстригва и детето, стоят, чакат, чакат…
По едно време фризьорката казва:
– Баща ти нещо не се връща.
– Това не беше баща ми. Този човек дойде при мен на улицата, и ми предложи да се подстрижа безплатно…

???? ???? ????

В Габрово.
– Ало, Годьо, довечера, като ми идваш на гости, не натискай звънеца, защото съм го изключил да не ми харчи ток. Ритай с крак.
– Защо с крак, бе?
– Е, браво, бе. Ти с празни ръце ли ще ми дойдеш?

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно развитие по разследването на Георги за нападението над Дебора
Next: Нова проверка установи големи фалшификации в сиренето

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.