Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Владиката Николай нападна Промяната, те обидени демонстративно напускат църквата
  • Новини

Владиката Николай нападна Промяната, те обидени демонстративно напускат църквата

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
valdaisdaksdkas.png

Остро слово с препратки към политиката изнесе пловдивският митрополит Николай в края на литургията си за Деня на Съединението, предава 24 часа.

Той нападна завършилите в чужбина, които след това се държат с пренебрежение към хората в България. А кандидатите за депутати от „Продължаваме промяната“, които присъстваха на литургията, напуснаха демонстративно църквата.

„Сега те се връщат и се оказва, че освен знания, които очакаме да приложат, някои от тях са попили и презрение към родното, неуважение към родителите, краен индивидуализъм, материализъм, егоизъм и на всичкото отгоре – готовност да налага наученото насила, с методите на инквизицята“, заяви владиката по адрес на хората, завършили престижни университети на Запад.

Той добави, че тези хора говорят за политика, но на практика се държат като религиозни фанатици, изповядващи някаква религия на омразата.

Не изпускай тези оферти:

Точно след тези думи кандидат-депутатите на „Продължаваме промяната“ напуснаха църквата „Света Богородица“ и в храма остана само Никола Минчев. На службата присъстваха политици и от останалите партии.

„Омразата на политическа основа вече граничи с истерия. Напоследък започнахме да чуваме призиви за елиминиране и едва ли не физическо ликвидране на конкретни личности, назовавани поименно.

Имам чувството, че се връщаме във времената на испанската инквизиция“, каза още в словото си пловдивският митрополит Николай. Той се върна към думите от 2013 г., когато на същата дата отново е говорил за омразата и разделението в обществото. И подчерта, че сега е по-лошо.

„Ако преди омразата беше насаждана и нагнетявана по-скоро по принцип, от 2 години насам тя вече добива персонифицирани черти. Сега конкретни групи хора биват призовавани да мразят други конкретни групи хора.

Младите да мразят старите, хората от центъра да мразят тези от покрайнините, слушащите един вид музика трябва задължително да мразят слушащите друг вид музика… Излиза че ти вече не можеш да се идентифицираш с един социален кръг, ако не мразиш хората от други социални кръгове“, добави митрополит Николай. Той припомни, че инквизицията е институция на западната църква, а не на православието.

След края на литургията присъстващите в храма почетоха паметта на генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, подкрепил Съединението преди 137 години. „Гаврил Кръстевич е завършил право в Париж, което доказва, че западното образование не е задължително лошо нещо.

Разликата между него и някои днешни възпитаници на западните университети е, че той е бил имунизиран срещу един от най-основните уроци на западното образование, а именно – че всичко може да е обект на сделка, че всичко се продава. Като православен човек той е знаел, че има неща, които не се продават“, каза митрополит Николай.

Честванията в Пловдив продължиха с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Захари Стоянов и на паметната плоча на майор Райчо Николов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Последна информация, токът внезапно спря: Унищожително земетресение, над 60 жертви! Цели квартали са изравнени със земята
Next: Учителката Деница Николова на 31 години се бори с рака

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.