Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Влюбени гълъбчета заживяха заедно след края на Фермата-7- вижте най-горещата двойка
  • Новини

Влюбени гълъбчета заживяха заедно след края на Фермата-7- вижте най-горещата двойка

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2022
vliubenifermrma.jpg

Освен едно от най-атрактивните риалитита в родния ефир, “ Фермата“ взе да се превръща и в осъвременен вариант на „Море от любов“. Вече неведнъж станахме свидетели на това, как припламналите в стопанството искри продължават във връзка извън формата .

Новата, при това много атрактивна двойка, е факт след края на „Фермата-7“! Двама от участниците се събраха и дори вече живеят заедно.

Става дума за Теодора Дякова , жена на бившия футболист на Берое, Славия, Локо София и Черно море Танко Дяков, и Пламен – също участвал в предаването.

Играта между тях започна още по време на продукцията, но тогава красавицата не даде големи шансове на мачото и дори обяви, че с него могат да бъдат единствено приятели. След края на последния сезон обаче искрата между тях е пламнала с пълна сила и Теди вече е със сина на кмета на Ябланица.

Сайтът telegraph.bg съобщи още на 14 февруари, че Теди е зарязала семейството си, което е в САЩ. Доскорошната половинка на сърцатия защитник още от края на миналата година все по-често можеше да бъде засечена в софийските нощни заведения. Според близки до семейството Танко от няколко месеца се грижи сам за дъщеря им Ема в Чикаго.

Интересно е, че самата Теди често признаваше в интервютата си след края на формата, че мисли за трайно прибиране в България. След участието си във „Фермата“ носталгията към родното вероятно е надделяла и тя опитва да премести и бизнеса си с бижута на родния пазар. Очевидно обаче риалити форматът е повлиял на отношението към семейството, силната връзка, с което често подчертаваше от телевизионния екран.

Потвърждение за разрива идва и от факта, че Танко Дяков е премахнал снимките на Теодора от профила си във Фейсбук. В графата семейно положение той вече е написал: „необвързан“. Най-вероятно скоро ще се стигне и до официален развод. Пламен и Теодора обаче все по-трудно ще пазят любовта си от публичното внимание. Те със сигурност се очертават като една от най-атрактивните двойки, събрани от риалити форматите, които заливат родния ефир в последните 20 години, пише „Хотнюз“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Таня Станева директно от Киев: Бягаме към бомбоубежищата, молете се за нас
Next: Адът идва на 9-ти март. Страшна прогноза на феномена Божидар Караджов за войната

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.