Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внимание: Може да се окажем с тлъсти кредити без дори да подозираме, ето защо
  • Новини

Внимание: Може да се окажем с тлъсти кредити без дори да подозираме, ето защо

Иван Димитров Пешев септември 27, 2023
asdsdfafewfewfw.jpg

Онлайн схема за теглене на кредити от чуждо име разкриха в Пловдив. Трима души са използвали лицева верификация, за да вземат кредит на името на други хора, пише БНТ.

Парадоксално лицевото разпознаване всъщност осигурява най-високо ниво на сигурност. Единствено човешката непредпазливост може да улесни извършването на престъпления, обясняват експертите.

Технологията работи така, че при всяко следващо използване на банкови услуги се сравнява дали лицето е същото, което е било заснето при регистрацията.

„Това на практика спира възможността друго лице, дори да е излъгало другарчето да се регистрира на чуждо устройство да не може да се използва тази чужда регистрация на това чуждо устройство да се използва за измамнически цели“, обясни проф. д-р Георги Димитров.

Държавните институции задължително използват биометричен пин с лицево разпознаване. В частния сектор обаче това може и да не е приложимо, което е позволило измамата в Пловдив.

„В частния сектор всеки се бори за това да има възможно най-лесно бързо и удобно достъп до потребителите на услугите, т.е. да не се създават допълнителни за тях изисквания.

Но това допълнително изискване разбира се неизползването му е за сметка на сигурността. В този цитиран случай – това се е случило. На практика е активирана възможност за разписване без да е поискано показване на лицето на потребителя към момента, в който е извършено подписването на документи и затова се е случило. На практика това е инцидентен случай“, каза проф. Димитров.

От компанията разработила програмата посочват, че почти всички банки у нас използват лицево разпознаване при онлайн банкиране. А други възнамеряват да го въведат.

За да повишат максимално бдителността на клиентите, софтуерните специалисти са въвели и нови функционалности, сред които повече указателни съобщения на екрана. Технологията е получила и висока оценка.

„Единодушно беше прието от експертите на ЕК, че технологията не може да има такъв пробив, че тя е на едно от най-високите нива на сигурност“, добави проф. Димитров. Въпреки това съветът е един – никога да не се предоставят лични или биометрични данни на съмнителни хора и организации.

„Най-високата степен на защита е бдителност и трябва човек да проверява за какво става въпрос, защо му искат тези неща“, каза програмистът Цветан Филев.

Благодарение на новите технологии подобни измами се разкриват лесно, защото всяко престъпно действие може да се проследи и в крайна сметка да има обвинение в съда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Напрежение в сглобката: Борисов посече жестоко Асен Василев
Next: Трагедията е страшна: 114 изгорели сватбари, сред тях и деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.