Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внукът на Бойко Борисов тръгва в първи клас с охрана
  • Новини

Внукът на Бойко Борисов тръгва в първи клас с охрана

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
sfhgfhdfghfgbfg.png

Първолак на 15 септември ще изпрати бившият премиер Бойко Борисов. Най-големият му внук Бойко-младши тръгва официално на училище, а по всяка вероятност гордият дядо няма да пропусне първия му учебен ден. Ако Борисов реши да изпрати наследника си до класната стая лично, със сигурност ще бъде придружаван от охрана.

Лидерът на ГЕРБ е пазен денонощно от служители на НСО, а освен това в последните месеци за сигурността му се грижи и жандармерия. Гардове на Борисов дискретно кръжат винаги край него, независимо дали е сред народа, на важна работна среща или върши ежедневните си задачи.

Семейството не издава в кое училище е записан малкият Бойко и дали то е държавно или не. Самият Борисов е завършил в 78 СУ „Христо Смирненски“ в родната си Банкя, където продължава да живее в къщата си заедно с дъщеря си, зет си и трите внучета.

В същото школо на всички избори бившият премиер упражнява вота си. Училището е със 133-годишна история, а политикът е сред най-известните му възпитаници, като навремето дори завършил средното си образование със златен медал. 78 СУ в Банкя е сантиментално свързано с живота на лидера на ГЕРБ, защото там учителка е била неговата майка Венета, на която е кръстена единствената му дъщеря.

Възможно е малкият Бойко да бъде ученик и в частно школо, досущ като много от наследниците на политическия елит у нас.

Той навърши 7 години в края на януари, а миналата година бе приет и в предучилищен клас, който завършил с лекота. Вече умеел да пише, чете и смята без проблем, бил „на ти“ и с технологии, хвалил го е неведнъж дядо му. За седмия му рожден ден през януари тази година Борисов го изненада с подарък образователна игра „Опознай България“, балони и торта с динозаври, към които наследникът на бившия министър-председател проявявал огромен интерес.

За първия учебен ден на Бойко-младши в еуфория били и майка му Венета и таткото Иван. Дъщерята на Борисов подготвила всичко необходимо за тръгването на най-големия ѝ син на училище предварително и нямала търпение за емоционалния за цялото семейство момент. Венета избягва да се появява в публичното пространство и се е отдала изцяло на родителството и близките си.

Тя е майка на три деца. Първородният Бойко се роди на 31 януари 2017 г. Братчето му Иван се появи на бял свят през лятото на 2018 г. и вече е на 5.

През ноември пък най-малкото попълнение във фамилията – внучката Виктория, ще стане на 1 годинка. Макар Венета официално да е още в майчинство, тя започна работа през пролетта.

Тогава 40-годишната щерка на Борисов основа първия си бизнес за търговия с недвижими имоти. Офисът ѝ се намира в лъскава бизнес сграда на бул. „Симеоновско шосе“ в столицата, а Венета е единствен собственик на фирмата.

За първия учебен ден на Бойко-джуниър е възможно и баба му Стела – бившата съпруга на Борисов, да се прибере от САЩ, за да го аплодира. Ако не успеела, със сигурност щяла да изпрати армагани за първородния си внук.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Премиерът с извънреден ход след скандала, който разтърси страната
Next: Политолог разкри какъв капан е заложил Борисов на ПП

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.