Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внучката на Ванга: Изхарчих 5 лева в сладкарницата, казах й, че съм ги изгубила, но тя ме хвана, че лъжа
  • Новини

Внучката на Ванга: Изхарчих 5 лева в сладкарницата, казах й, че съм ги изгубила, но тя ме хвана, че лъжа

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
vashasyasgasdasyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Никога не съм искала дарбата на прабаба ми Ванга. Не съм я и имала. То способностите не се предават по род или по кръв, а са от Господ тези неща. Освен това, животът на баба ми никак не е бил лесен. Да си свързан с болките и мъките на толкова хора и те да са всеки ден пред дома ти. Това е живот, отдаден на хората. Защото рядко някой е идвал за хубаво при баба Ванга.“

Това споделя в първото си интервю правнучката на пророчицата – красивата Кристина Граховска, пише Novini.bg. Момичето е внучка на единствената дъщеря на Ванга – Венета Гущерова.

„Баба ми Венета също е много интересна жена, но и тя не иска да говори, защото много се измисля по темата за Ванга. Тя идва постоянно при нас тук, в Благоевград, за да вижда детенцето ми Алис, което е вече на две години. Ние сме постоянно заедно и непрекъснато си разказваме истории. Целият ни род сме много вярващи, набожни. Това, което се пише за Ванга, много малко е истина. Небивалици изписват постоянно и затова сме решили да не говорим в публичното пространство“, казва Кристина.

Младата жена е майка на момиченце – Алис, което е кръстила на 40-ия му ден. „Винаги съм се вслушвала в думите на Ванга и на баба ми, че човек не трябва да иска много, а да се задоволява и с малкото, защото ако искаме много, трудно можем да платим цената за него“, казва Граховска.

 

Кристина е трудолюбива от малка и преди да роди, е имала салон за красота. Към днешна дата тя учи маркетинг и смята да се пренесе в София при новия си любим. „След като завърша, ще го мислим къде да живеем“, казва правнучката на пророчицата.

В момента Кристина е с нов мъж, а преди известно време се е разделила с бившия си съпруг.

„Сега срещнах любовта и се надявам, като поотрасне дъщеря ми, да свържем живота си с него в брак“, казва красавицата.

През 2018 г. наследницата на голямата пророчица вдигна сватба с бившия си съпруг. Церемонията се състоя в Благоевград. Двамата млади тогава получиха благословия лично от дъщерята на Ванга – Венета. За венчавката си Кристина получила от нея ценен подарък – златна монета, която се предавала от ръка на ръка по женска линия, твърдят в Благоевград.

„Баба ми много вярва в брака. Вярва и във всичко, свързано с Господ, аз също. Някой ден, ако разкаже за Ванга, със сигурност ще се убедите колко прекрасна жена е“, казва Кристина за баба си.

Венета е била осиновена от ясновидката и нейния съпруг Димитър, когато била само на 2 години и половина. В едно от редките си интервюта тя споделя, че Ванга е била като всички останали майки – карала ѝ се, но и я обичала и много се грижила за нея.

„Аз съм дошла на две години и половина в нейния дом. Когато сутрин ставах, закуската ми беше готова и дрехата ми беше изгладена. Гушкахме се, тя ме обичаше, галеше ме“, спомня си Венета пред медиите. Като малка не осъзнавала каква е Ванга, а като пораснала, разбрала, че множеството хора неслучайно се събирали пред дома им.

Венета признава, че е опитвала веднъж да излъже Ванга, и пророчицата я хванала.

„Изхарчих едни пет лева, но и и казах, че съм ги изгубила. Тя ме хвана, че в сладкарницата съм ги изгубила и съм черпила приятелките, което беше факт. Просто не можеше да скриеш нищо от нея. Мен ме беше страх да я излъжа нещо, за да не ми вика после“, разказва Венета.

Днес щерката на ясновидката продължава да живее скромно в Петрич и да се радва на многолюдното си семейство. Дъщеря ѝ Димитрина Митрева е известна със своите ръчно изработени цветя от хартия и именно с такива бе украсила сватбата на дъщеря си преди години.

Венета не иска да пише книга и да разказва за живота си с Ванга, тъй като много се спекулирало с всичко около нея, не само с пророчествата ѝ. Тя недоумява и защо името на Ванга фигурира в спомените на хора, за които се знае, че никога, ама никога не са били близки с нея. Такива имало сред петричани, но и от страната.

„Като знам отношението на някои нейни съседи, които при обиските в къщата ни говореха какво ли не, плюеха я страшно, а след смъртта ѝ разказват небивалици за близостта си с майка ми, просто не е за вярване. Пишат се нейни приятели, а майка си замина от този свят с тъга от такива като тях. До последно носеше спомена как се подиграваха на способностите ѝ“, признава болката си дъщеря ѝ Венета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търговец: Спрете да купувате краставици и ще станат 2 лв.
Next: Българите са в шок! Ето с каква нова скандална такса им бъркат в джоба

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.