Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внучката на Людмила Живкова, Катерина, е точно копие на баба си
  • Новини

Внучката на Людмила Живкова, Катерина, е точно копие на баба си

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2023
ludddmilaaaj.png

Макар да е символ на времената преди прехода, името на Людмила Живкова свързваме с едни от най-знаменателните културни проекти в историята – като изграждането на НДК и асамблеята „Знаме на мира“, която и до днес няма аналог у нас.

Има много обстоятелства около живота и най-вече смъртта на наследничката на Тато, които и до днес са обвити в мистерия.

Интересното обаче е, че нейната внучка, Катерина , дъщерята на Тодор Славков , има изключителна прилика с известната си баба .

Най-малката внучка на Живкова  е наследила нейните характерни черти на лицето. Катя, която е дъщеря на Тодор Славков, е като две капки вода със знаменитата си баба. Често се случвало познати и непознати да намират прилики между Людмила и наследничката й.

 

Девойката има и същата дълга черна коса, пропорционални устни и овални вежди. Сама Катя, която в момента е на 13 години и е ученичка в Италианския лицей в Горна баня, също намирала сходствата с баба й и се гордеела с тях. Макар да не е имала шанса да я познава, знаела всяка подробност от колоритния й живот, често посещавала гроба й и имала нейна снимка в стаята си. „Баба е велика жена и за мен това е страхотен комплимент“, казва девойката по повод сравненията с Людмила Живкова.

Катерина Славкова

По думи на баща й Тодор Славков внучката на Людмила всеки ден сменяла интересите си, но най-важното било, че учението й вървяло и бележникът й бил изпъстрен от горе до долу с отлични оценки. За момента и тя проявявала афинитет към модата подобно на леля си Жени Живкова, която в годините се утвърди като една от най-талантливите и продуктивни български дизайнерки. Преди време, едва навършила 5 годинки, малката Катя дефилира на нейно ревю по повод представянето на една от колекциите й.

малката Катерина Славкова

Аплодисментите, които получила, и блясъкът на модната сцена пък я тласнали към идеята да се занимава с моделство. Единственото, което за момента било сигурно, е, че татко й планирал да я изпрати да учи в чужбина. Специалността, която щяла да следва, й давал избор да посочи сама.

 

Още от съвсем малка внучката на Людмила Живкова живее ту при единия си родител, ту при другия. Тодор и жена му Силвия се разделиха малко след появата на дъщеричката им на бял свят.

Известно време имаше напрежение помежду им, като Силвия дори искаше да съди бившия си за родителските права над детето им, възмутена от пиянските му изцепки. През последните две години Малък Тошко сам призна, че е намалил драстично алкохола и вече рядко посещава нощни партита.

Continue Reading

Previous: Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари
Next: Любовна авантюра разтърсила Джизъса и Татяна

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.