Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Водещ доктор разкри как да се справим с безсънието и да заспим само за 1 минутка
  • Новини

Водещ доктор разкри как да се справим с безсънието и да заспим само за 1 минутка

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
fsdoaflkdskmgfdkhkdfhf.png

Безсънието е много често срещан проблем при доста хора.

Трудно заспиване, събуждане по средата на нощта и невъзможност да се заспи отново, всичко това може да бъде много стресиращо и да има множество негативни ефекти върху цялостното здраве.

Хората, които са се сблъсквали с тези проблеми са опитвали редица методи и различни техники, които често имат незадоволителни резултати.

За щастие, ние имаме решение за всички тези проблеми.

Къде отива душата ни докато сънуваме
Ако страдате от безсъние тази статия ще промени живота ви.

Д-р Андрю Уейл е открил революционен метод за трениране на мозъка, което позволява да заспим само за 60 секунди.

Той е вдъхновен от йога и мощните дихателни практики, които тази дисциплина предлага. Така той е измислил дихателно упражнение, наречено „Дихателно упражнение 4-7-8″, което може да ви помогне да заспите в рамките на няколко секунди.

То е много просто и лесно за изпълнение, гарантирано дава резултати и ще ви накара да заспите за по-малко от минута. А най-доброто е, че не се нуждаете от никакво оборудване, просто следвайте насоките и вашите проблеми със съня ще останат в миналото.
Ето какво трябва да направите:

• Издишайте напълно въздуха през устата, като издавате звук от свистене.

• Затворете устата си и вдишайте спокойно през носа, като броите до 4.
• Задръжте дъха си за 7 секунди.

• Издишайте напълно въздуха през устата със свистене и бройте до 8.

• Това е едно вдишване. Сега вдишайте отново и повтарете още три пъти цикъла, за да станат общо четири вдишванията.

Д-р Уейл ни съветва, че най-важното нещо е да се съсредоточим върху правилното дишане – необходимо е да издишваме и вдишваме дълбоко. Това ще има положителен ефект върху мозъка ни, ще се отпусне съзнанието ни и ще се намали честотата на сърдечната дейност.

Може би си мислите, че всичко това звучи прекалено хубаво, за да е истина. Най-добре е да пробвате и да се убедите сами колко ефективен е този метод. Ще бъдете изумени от резултатите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предричат земетресение 9 по Рихтер на 300 км от България
Next: Важно съобщение от НАП за 129 млн. лв., засяга хиляди малки фирми

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.