Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Войната е в Турция: Ракета от Сирия уби малкия Хасан и учителка
  • Новини

Войната е в Турция: Ракета от Сирия уби малкия Хасан и учителка

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
hashasnasnasnaaa.jpg

Освен тежките икономически проблеми Турция вече е във война и на нейна територия.

Кюрдските бойци в Сирия обстрелват училища на турска територия; тази седмица ще бъдат затворени училищата в турския град Каркамъш

Убитото от ПКК/СЗН момченце, което си е играело в двора на семейната къща, е племенник на депутат от основната опозиционна партия.

Цяла Турция скърби за петгодишното момченце Хасан и за 22-годишната учителка Айшенур Алкан, убити вчера при ракетен обстрел, извършен от кюрдски бойци в Северна Сирия по граничния турски град Каркамъш (в окръг Газиантеп), пишат тази сутрин турските вестници, цитирани от БТА.

Не изпускай тези оферти:

Днес е и погребението на детенцето.

„Убийци на деца. Долното лице на терора“ – това е заглавието на в. „Хюриет“ по темата. Първата страница на изданието тази сутрин е в черно. В черен фон са първите страници на още редица вестници – проправителствени и опозиционни.

След „Истиклял“ терористите взеха на прицел цивилни в Каркамъш, коментира в. „Миллиет“.

„Терористите убиха петгодишната невинна рожбичка“ („Сьозджу“), „Не напразно наричаме ПКК убийци на деца“ („Коркусуз“), „ПКК отново убиха дете“, „Отново невинни жертви на ПКК“ („Сабах“), „Отново убиха цивилни“ („Джумхуриет“). Това са заглавията във връзка с трагедията на някои от водещите турски издания.

Сърцата ни изгоряха, пишат изданията.

След обстрела по Каркамъш в окръг Газиантеп пристигнаха министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу и министърът на националното образование Махмут Йозер. Снощи бе съобщено и че тази седмица учениците в град Каркамъш излизат в принудителна ваканция.

След като турските военни предприеха операция („Лапа-Меч“ – бел. ред.) срещу групировката ПКК/СЗН (Кюрдска работническа партия/Сили за защита на народа), за отмъщение терористите започнаха да изстрелват ракети по цивилни. При обстрел в град Каркамъш (окръг Газиантеп, Южна Турция) бяха убити петгодишният Хасан Караташ и учителката Айшенур Алкан, посочва „Хюриет.

Мъничкият Хасан си е играел в двора на семейната къща. След съобщаването на страшната вест за смъртта на Хасан стана ясно, че детенцето е племенник на депутата от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Махир Полат, който „прокле терора“ и в частност ПКК.

Бойците от ПКК/СЗН вчера изстреляха редица ракети от Айн ал Араб (Северна Сирия). При обстрела бяха уцелени три училища, както и къщи, офиси, много автомобили, ТИР, уточняват вестниците.

По последни данни при обстрела от ПКК, извършен по турските гранични райони (Килис и Каркамъш) през последните дни са били убити двама (петгодишното дете и младата учителка), а 19 души са били ранени. Състоянието на двама от тях е тежко – бременна в петия месец жена се намира в интензивно отделение в болница.

„Подкрепяните от САЩ сирийски кюрдски Сили за защита на народа отново убиха дете“, пише в. „Коркусуз“.

Анкара обвинява САЩ заради подкрепата им за сирийската кюрдска милиция Сили за защита на народа (СЗН). Съединените щати си сътрудничеха със СЗН в Сирия в борбата срещу „Ислямска държава“. САЩ също така осигуряваха оръжие на кюрдските бойци.

Според Анкара ПКК и СЗН са две разклонения на една и съща групировка. След атентата на булевард „Истиклял“ в Истанбул в неделя Турция отказа да приеме съболезнованията, изразени от Вашингтон.

Терористичната организация ПКК, която от години е отговорна за проливането на кръвта на невинни жертви, за пореден път доказа, че е „убиец на деца“, коментира „Коркусуз“.

Изданията тази сутрин цитират и президента Реджеп Тайип Ердоган, който вчера съобщи, че операцията, предприета от турската армия в Сирия и Ирак, няма да се ограничи до въздушни удари.

„Когато казваме, че „можем да дойдем внезапно една нощ“, то това не е напразно, добави държавният глава.

Турският министър на националната отбрана Хулуси Акар съобщи снощи, че въоръжените сили на републиката вече са неутрализирали 184 терористи по време на операцията „Лапа-Меч“ в Сирия и Ирак, пишат още вестниците тази сутрин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Краят е близо: Суперкомпютър предсказа кога ще приключи живота
Next: Илон Мъск пусна снимка от България! Най-богатият човек на планетата направи реклама на страната ни

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.