Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да разбере какъв човек е Стоичков от моята уста, обяви Стилиян Петров
  • Новини

Време е България да разбере какъв човек е Стоичков от моята уста, обяви Стилиян Петров

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
gfdttrtrrtrtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри бТВ: Време е България да разбере какъв човек е Стоичков, обяви Стилиян Петров

Стилиян Петров разчувств всички българи.

Легендарният ни футболист бе гост в „120 минути“ по бТВ и водещият го върна към битката с левкемията преди 11 години.

 

Светослав Иванов показа снимка на Стилиян и малкия му син в болницата.

„Беше на 6-ия месец от болестта ми, а през първата година лечението беше доста интензивно“, спомни си Стилиян.
„Моля, обърнете внимание на изражението, на твоето и на твоето дете, защото той този миг е много силен“, продължи журналистът.

 

„Доста хора не не осъзнават през какво преминаваш, когато се бориш за живота си, тогава осъзнаваш най-важните неща в живота, кое е важно, кое трябва да оценяваш, най-малките неща“, каза Стилиян.

 

„Това беше един от моментите, когато аз нямах правото и да виждам семейство си, единствено моята съпруга беше до мен, която е опора в живота ми. Съпруга, която лоялна и с невероятни човешки качества.

Съпруга, която може би изостави нейния си живот, живота на децата, затова аз да оцелея.

Това е един от моментите, в който може би за първи път видях децата си“, върна се назад в неприятния си период от живота Петров.

 

Той уточни, че през първите няколко месеца на лечението нямал право да се вижда с хора, особено с децата му, защото те носели вируси и бактерии, а неговата имунна система била слаба.

„Какво им каза, защото според мен ти си се опитвал да ги успокоиш, да ги накараш да вярват, да не губят. Имаш ли момент, в който осъзнаваше колко трудна битка е това“, попита Светослав Иванов своя гост.

 

„Бях на ръба психически от самото. Спомням си, с моята съпруга, когато обявиха диагнозата, след това имаше 24 часа, когато трябваше да изчакаме повторните изследвания от костния мозък, който трябваше да потвърди тази диагноза. Това може би беше най-дългата нощ в живота ни. Не мигнахме и двамата, имаше толкова много въпроси, които се задаваха, но много малко отговори“, призна Стилиян.

 

„Знаеш ли кое е най-лошото, че когато си баща и съпруг, трябва да показваш съвсем различно лице. Да показваш, че си този, който води, че ти се смелия, че ти имаш вярата, че ти си силния, но аз съм имал моменти и когато съм плакал, когато съпругата ми бе моята опора и ме е подкрепяла във всяко едно отношение. Опитвахме се пред децата да не го споделяме, да не говорим за тези неща и всеки път, когато идваха в болницата, се опитвахме да ги разведряваме с различни неща. Дори и за малкото време, които имахме време да прекараме заедно“, каза още Стилиян Петров.

Последният каза и още силни думи за своята съпруга Паулина.

 

„През първата година на лечението тя спеше до мен в стаята ми на едно ъглово легло. Хранеше се с моята храна. Уникална е като съпруга, с нея сме също като деца и приятели, и взаимно се допълваме“, добави една от иконите на родния футбол.

Иванов опита да върне Стилиян към болеста и с друг фотос от болницата, като допусна, че в този момент му съобщават, че е оздравял.

 

Стенли обаче го опроверга.

„Тук ми пеят „Честит рожден ден“. Всички се бяха събрали, но някои моменти не ги помня заради вливанията. Но ми дадоха кураж, и мъжество да продължа битката, както и всички други хора“, уточни Петров.

Стилиян говори и за мача на Надеждата, който той организира на 6 септември от 17 часа.

Светослав Иванов разкри, че срещата ще се предава пряко по BTV ACTION и поиска да разбере кои са големите звезди, които ще участват и веднага ли са приели поканата.

„Ще дойдат Рой Кийн, Робер Пирес, Юри Джоркаеф, Ашли Ънг, от българските звезди Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Мартин Петров и много други. Приеха веднага, дори не трябваше да им обяснявам за какво е, какво точно трябва да се прави. Те знаят моята мисия. Ще ви дам един пример. Христо Стоичков, един от най-големите български футболисти, просто не ми даде да му обясня за какво става на въпрос, какви са дейтайлите около мача, кога трябва да се пътува. Единственото, което ми каза, беше: 6-и, колко часа, там съм. Така реагираха и другите звезди“, каза Стилиян Петров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шифърът на Леонардо е разбит! Сочи датата за края на света
Next: Знам истината за Григор Д. Димитров и Мадалина Геня с подробности. Излизам, за да Ви я кажа в лицата

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.