Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да разбере какъв човек е Стоичков от моята уста, обяви Стилиян Петров
  • Новини

Време е България да разбере какъв човек е Стоичков от моята уста, обяви Стилиян Петров

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
sdfvdfvfdbgfghjgfjhgjhg.png

Кадри бТВ: Време е България да разбере какъв човек е Стоичков, обяви Стилиян Петров

Стилиян Петров разчувства всички българи.

 

Легендарният ни футболист бе гост в „120 минути“ по бТВ и водещият го върна към битката с левкемията преди 11 години.

 

Светослав Иванов показа снимка на Стилиян и малкия му син в болницата.

„Беше на 6-ия месец от болестта ми, а през първата година лечението беше доста интензивно“, спомни си Стилиян.
„Моля, обърнете внимание на изражението, на твоето и на твоето дете, защото той този миг е много силен“, продължи журналистът.

 

„Доста хора не не осъзнават през какво преминаваш, когато се бориш за живота си, тогава осъзнаваш най-важните неща в живота, кое е важно, кое трябва да оценяваш, най-малките неща“, каза Стилиян.

 

„Това беше един от моментите, когато аз нямах правото и да виждам семейство си, единствено моята съпруга беше до мен, която е опора в живота ми. Съпруга, която лоялна и с невероятни човешки качества.

Съпруга, която може би изостави нейния си живот, живота на децата, затова аз да оцелея.

Това е един от моментите, в който може би за първи път видях децата си“, върна се назад в неприятния си период от живота Петров.

 

Той уточни, че през първите няколко месеца на лечението нямал право да се вижда с хора, особено с децата му, защото те носели вируси и бактерии, а неговата имунна система била слаба.

„Какво им каза, защото според мен ти си се опитвал да ги успокоиш, да ги накараш да вярват, да не губят. Имаш ли момент, в който осъзнаваше колко трудна битка е това“, попита Светослав Иванов своя гост.

 

„Бях на ръба психически от самото. Спомням си, с моята съпруга, когато обявиха диагнозата, след това имаше 24 часа, когато трябваше да изчакаме повторните изследвания от костния мозък, който трябваше да потвърди тази диагноза. Това може би беше най-дългата нощ в живота ни. Не мигнахме и двамата, имаше толкова много въпроси, които се задаваха, но много малко отговори“, призна Стилиян.

 

„Знаеш ли кое е най-лошото, че когато си баща и съпруг, трябва да показваш съвсем различно лице. Да показваш, че си този, който води, че ти се смелия, че ти имаш вярата, че ти си силния, но аз съм имал моменти и когато съм плакал, когато съпругата ми бе моята опора и ме е подкрепяла във всяко едно отношение. Опитвахме се пред децата да не го споделяме, да не говорим за тези неща и всеки път, когато идваха в болницата, се опитвахме да ги разведряваме с различни неща. Дори и за малкото време, които имахме време да прекараме заедно“, каза още Стилиян Петров.

Последният каза и още силни думи за своята съпруга Паулина.

 

„През първата година на лечението тя спеше до мен в стаята ми на едно ъглово легло. Хранеше се с моята храна. Уникална е като съпруга, с нея сме също като деца и приятели, и взаимно се допълваме“, добави една от иконите на родния футбол.

Иванов опита да върне Стилиян към болеста и с друг фотос от болницата, като допусна, че в този момент му съобщават, че е оздравял.

 

Стенли обаче го опроверга.

„Тук ми пеят „Честит рожден ден“. Всички се бяха събрали, но някои моменти не ги помня заради вливанията. Но ми дадоха кураж, и мъжество да продължа битката, както и всички други хора“, уточни Петров.

Стилиян говори и за мача на Надеждата, който той организира на 6 септември от 17 часа.

Светослав Иванов разкри, че срещата ще се предава пряко по BTV ACTION и поиска да разбере кои са големите звезди, които ще участват и веднага ли са приели поканата.

„Ще дойдат Рой Кийн, Робер Пирес, Юри Джоркаеф, Ашли Ънг, от българските звезди Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Мартин Петров и много други. Приеха веднага, дори не трябваше да им обяснявам за какво е, какво точно трябва да се прави. Те знаят моята мисия. Ще ви дам един пример. Христо Стоичков, един от най-големите български футболисти, просто не ми даде да му обясня за какво става на въпрос, какви са дейтайлите около мача, кога трябва да се пътува. Единственото, което ми каза, беше: 6-и, колко часа, там съм. Така реагираха и другите звезди“, каза Стилиян Петров.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истина ли е, че средната брутна заплата в България е такава?
Next: Масло не купувам – вътре има Бог знае какво! От години си правя домашно – от 1 литър стават 700 гр. чисто масло

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.