Българският писател и общественик академик Антон Дончев си отиде от този свят на 92-годишна възраст, съобщи бТВ.
Авторът на романа „Време разделно“ е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА, където е издъхнал след сърдечно боледуване.
„Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи в момента в България – българи да се изправят срещу българи, да стане наистина едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчно за това, което се случва“, заяви писателят през 2020 г.
Антон Дончев е роден през 1930 г. в Бургас. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1953 г., но отказва да бъде съдия и се отдава на писането.
Не изпускай тези оферти:
Първият му роман „Сказание за времето на Самуила“ е публикуван през 1961 г. „Време разделно“ е втората му книга и е написана през 1964 г. само за 41 дни. Този роман е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман. Екранизиран е през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.
През юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина.
Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман [необходимо е уточнение]. Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
Скандали
В редица съвременни източници се сочи, че „Време разделно“ е поръчан от комунистическия режим като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и помаци през 60-те години на века, което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години в подкрепа на т.нар. „възродителен процес“.
В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван от когото и да било, като уточнява и че е писан по документирани исторически събития. Някои медии обаче твърдят, че събитията, които романът пресъздава, се базират на неистински исторически документи.
В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че „Време разделно“ е написан от Фани Попова-Мутафова, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев.
Нобеловият комитет публикува сведения за номинираните за Нобелова награда за литература 50 години след връчването на наградата,[13] а в публикуваните по около 80 кандидати за 1964 и 1965 година името на Антон Дончев не присъства.[14][15]
Въпреки това според някои български вестници Антон Дончев бил предлаган 3 пъти за Нобелова награда за литература, ставайки втория българин, предложен за наградата. Според тези публикации номинацията му е оттеглена заради интриги на завистници.[16] Отново според българския печат, през 2005 г. Антон Дончев отстъпва само с 1 глас на британеца Харолд Пинтър, а през 2006 г. го изпреварва турският романист Орхан Памук. [17]