Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки собственик на вила или къща на село трябва да прочете тази новина
  • Новини

Всеки собственик на вила или къща на село трябва да прочете тази новина

Иван Димитров Пешев януари 10, 2024
sdfdfdgbfggfhfgj.png

Кой не иска да има собствена къщичка в някое китно селце – дали за да живее там или ей, тъй – за да има къде да отиде на спокойствие. Именно заради това мнозина търсят да купят или пък имат и вили край големите градове.

Но замисляли ли сте се какво се случва в имота при условия, че там не се живее постоянно. Хвърлили сте луди пари за ремонт и обзавеждане, а след време нещата започват да се разпадат – звучи ли познато?

Е, спокойно, имаме решение на всеки проблем. И така – в случая ще говорим за обзавеждането в селските къщи и/или вили.

Ще си кажете – „Какво пък толкова специално има по тази тема?!“. Е, има. Поне според специалиста Никита Чаплин.

Той каза, че трябва много внимателно да подберете материалите, от които са изработени мебелите в селските къщи и вилите, където не се живее постоянно.

Експертите да категорични, че мебелите от дърво или фина дървесна фракция (MDF) са най-подходящи за този вид имоти. Съвети за избора на най-издръжливите и надеждни материали за такива жилища даде Никита Чаплин.

Според експерта, в допълнение към надеждността и издръжливостта, горните материали са устойчиви на механични повреди и влага. Той посъветва да се обърне специално внимание на последния фактор при избора на под.

„Скъпият ламинат може да се влоши поради постоянна влага, така че плочките са най-добрият вариант“, обясни Чаплин.

Когато избирате комплект за селска кухня Чаплин препоръча да изберете опции с голям брой шкафове и чекмеджета, както и достатъчна работна повърхност – те са най-функционални и ви позволяват да използвате максимално пространството.

Друг важен елемент от интериора на селската кухня, който Чаплин спомена, са специалните отделения за кухненски прибори, тигани и тенджери.

„Отворените рафтове и стъклените витрини също добавят модерен акцент към интериора на кухнята, но селската къща често е прашна и стъклото постоянно ще се замърсява – не го забравяйте. Подобно е положението и във вилите – да, сигурно около тях има природа, но пак – зацапване има навсякъде и на всичко“, предупреди той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лоша изненада! Родопчанин отиде да си изтегли пенсията, но се ядоса пред банкомата
Next: Защо мъжете предпочитат по-възрастни жени

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.