Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички говорят за ръцете на Юксел Кадриев, какво се случва
  • Новини

Всички говорят за ръцете на Юксел Кадриев, какво се случва

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
kdasiraoskdasd.png

Зрителите на bTV се вторачиха в кадър на Юксел Кадриев и по-точно в ръцете му. Водещият на централната емисия новини през уикенда се подвизава с два големи и доста кичозни според аудиторията златни пръстена.

Последвайте ниПолезна ИнформацияВсички говорят за ръцете на Юксел Кадриев, какво се случва СНИМКАНовиниИнформация

Новинарят носи на лявата си ръка халка, която прилича на брачна, а на дясната има друг голям пръстен, наподобяващ любимите бижута на ромския етнос. Кадриев е закичен с венчалния пръстен от около година, като сега е прибавил и други бижута към накитите си, пише „Уикенд“.

„На ръката ми има пръстен. Не всеки пръстен е брачна халка.

Не изпускай тези оферти:

Освен това съм православен християнин и ако беше халка, щеше да е на дясната ми ръка“ – заяви преди време екранният партньор на Виктория Петрова и така опроверга слуховете, че се е оженил за втори път.

Юксел, чието име в превод от турски означава Буен поток, има връзка с блондинка на име Гергана.

Двамата са заедно повече от година, като от обкръжението им твърдят, че доста си пасват и се разбират идеално. Журналистът с най-много лапсуси и Гергана пазят връзката си в тайна от медиите, защото не искат да се говори и пише за тях. За любовта им са наясно само приятелите и близките на двойката.

49-годишният тв водещ е фен на бижутата и къта в дома си няколко накита от жълт метал, които обича да носи в ежедневието си и да лъщи от километри. Юксел обичал през няколко месеца да си подарява по някое ново бижу, което веднага влизало в употреба. Той пазарувал от малък златарски магазин в центъра на София, където били запознати с вкуса му към по-натруфени бижута.

„Обикновено се ходи с часовник и най-много с един пръстен, особено когато водиш новини. Накитите му са хубави, но не е необходимо да се кичи като елха, Коледа отмина”, коментираха потресени от вида на Юксел и допълниха, че най-вероятно единият пръстен е подарък от любимата му Гергана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха го официално: Банкнота няма да е платежно средство от 1-ви февруари 2023
Next: Силвестър Сталоун след загубата на сина си: Нито една болка не може да се сравни с болката от загубата на дете

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.