Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички знаят за Ванга и Дънов, но ТОВА е най-силната българска ясновидка – отива си забравена
  • Новини

Всички знаят за Ванга и Дънов, но ТОВА е най-силната българска ясновидка – отива си забравена

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
qnsdnandasnfsdgsd.jpg

България познава не един и двама ясновидци. Сред най-известните на първо място познаваме името на Ванга, но не по-малко известен от нея е Дядо Влайчо, например.

Дали обаче знаете, коя е най-силната българска ясновидка? Днес ще ви разкажем за феномена Константина Стефанова–Кортеза, която често наричат Сливенската Ванга. Кортеза е българската ясновидка №1 за всички времена. Наскоро се навършиха век и половина от нейното рождение. Детството й е не само бедно, но и тягостно, тъй като е белязано от тежък инцидент, досущ като участта на Ванга. След него момичето дълго боледува, но успява да се възстанови.

Кортеза ясновидка

На младини Кортеза отказвала да се омъжи, защото предвиждала, че бракът й нямало да просъществува. В крайна сметка се сгодила, но младоженецът починал пред олтара от сърдечен удар. Животът на Кортеза поел в нова посока след срещата й с изтъкнатия възрожденец д-р Георги Миркович. Той е известен като първия лекар в България, който прилага методите на хомеопатията.

Освен това е сред първите трима ученици на Петър Дънов. Д-р Миркович наема младото полуграмотно момиче като прислужница в дома си. Той създава спиритически кръжоци в Сливен и Бургас. Свръхсетивните дарби на Константина Стефанова се проявяват именно на тези спиритически сбирки в Сливен. Там тя започва да показва дарбата си на ясновидка – чува гласове и получава пророчески видения. И тогава участниците в сеансите на клуба, които се провеждали в представителния дом на Миркович, забелязали, че всичко казано от слугинята Кортеза се сбъдвало.

Славата й стига своя връх през 1908 г., когато бива удостоена с почетната титла „Светата пророчица Кортеза”.

Из цяла България се носят легенди за точността на предсказанията й, а почитта към нея е вероятно първата проява на звездомания по нашите географски ширини – нейни снимки се продавали като топъл хляб подобно на тези на холивудските кинозвезди и рокгрупите няколко десетилетия по-късно.

За разлика от повечето ясновидци, Кортеза не била в конфликт с църквата. Нещо повече – тя е била уважавана от много свещеници. Преданието твърди, че по това време е била по-известна и почитана от самия цар Фердинанд. Самата тя била убедена, че говори с ангели, със Света Богородица, със самия Христос и с всички светии. Този дар ясновидката използвала, за да открива лечебни извори, да напътства живите и да контактува с мъртвите.

Кортеза често пътувала из цяла България. Допускали я да проповядва даже и в дворовете на църквите, където събирала стотици вярващи. Имало случаи, в които на нейните проповеди са се събирали до 12 000 души.

Къщата й в Сливен била превърната в нещо като светилище. Прозорците били със спуснати пердета денонощно. Вътре пред иконите постоянно горели свещи и мирисът на тамян омайвал посетителите. А в преддверието на дома имало делва, в която тя събирала пари и помагала с тях на бедните.

За съдбата й след 1914 г. няма много сведения. Твърди се, че Кортеза живяла дълго, но нейните ясновидски способности постепенно отслабнали. Животът й завършил като самотна старица, която издъхнала в мизерия, изоставена и забравена от всички, пише За жената.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Традиции на Велики понеделник! Ето какво да не правим
Next: НСИ: Половин България е на ръба, хората не могат да си позволят…

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.