Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато
  • Новини

Всички слагате оцет и сол, но ето какво добавям аз във водата на яйцата и няма нито едно пукнато

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
csadcadsvdgbfgnbgdhnhg.png

Великден наближава и всяка домакиня, която ще боядисва яйца, започва да преравя
мрежата за нови идеи за боядисване или пък за съвети как да не се напукат яйцата при варене .

Попаднахме на един много
интересен трик , който наскоро бе открит от опитни домакини и с помощта на който
яйцата се приготвят перфектно.

 

Всеки знае, че към водата трябва да се добавят сол и малко оцет или една чаена
лъжичка сода бикарбонат, за да се запази черупката твърда, без пукнатини.

Но този път домакините откриха, че много ефективен метод е да
добавите няколко клечки кибрит или няколко клечки за зъби. Колкото и странно да звучи, домакините обясниха, че кибритените клечки или клечките
за зъби предотвратяват изтичането на белтъка, дори ако има малка пукнатина в черупката.

 

 

Няма обяснение за това, но много професионални готвачи са забелязали, че този
метод работи. Не слагайте твърде много клечки, достатъчно е да поставите 3-5 броя във вряща
вода. След 10 минути варене, когато яйцата се охладят, проверете за повреди. Ето за какво да внимавате:

Внимавайте да не сварите яйцата веднага след като ги извадите от хладилника. Студените яйца всъщност се напукват много лесно при готвене. Така че, преди да започнете да ги варите, извадете ги от хладилника и ги оставете
да престоят няколко часа на стайна температура. Това правило важи и при приготвяне на тесто.

 

 

Когато ги поставяте в тенджера, внимавайте да няма твърде много яйца в тенджерата. Ако варите повече яйца, най-добре е да ги разделите в две или повече тенджери.
Ако ги сложите да се варят в тенджера, е по-вероятно да се блъскат по време на
варенето, а това също може да доведе до напукване. Трябва да има достатъчно пространство между тях. Поставете ги в купата много бавно и внимателно, за да не се напукат при удряне
на дъното на купата.
Трябва да залеете със студена вода яйцата, които ще сложите в тенджерата. Не забравяйте да предвидите поне 2 см вода върху яйцата. Налейте водата бавно. След това добавете половин чаена лъжичка оцет към водата и добавете сол, за да
стане водата достатъчно солена.

 

 

Оцетът е особено важен за предотвратяване образуването на пукнатини в черупката
на яйцата. Включете котлона на среден огън и изчакайте водата да заври, след което намалете
котлона и варете на слаб огън, докато се свари яйцето.

 

За съжаление, няма гаранция, че някое яйце няма да се счупи. Зависи и от вида на яйцето, което сте закупили. Въпреки това, ако се придържате към тези методи, шансовете ви за успех се увеличават
драстично.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ново правило на Кауфланд за връщане на стоки, създаде горещи спорове в мрежата
Next: Скоро е Цветница: 3 неща, които задължително трябва да направите в този свят ден

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.