Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава
  • Новини

Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
rairairkutchehe.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Кадънче, Невестино, абе селото на момите. И поради тази причина се е напълнило със зетьове. 43 къщи, подредени от двете страни на тесния път, който се вие покрай зелени поляни, докато отведе до малкото населено място. Само на броени километри от Кърджали. Разклонът е на международния път за „Маказа“, пише 24Родопи.

„Трябва да го преименуват на „Зетьово“, че е пълно“, шегува се възрастен мъж. Стои на пейката пред портата си и върти мохабет с комшията от другата страна на тясната уличка. Ако си протегнат бастуните и може да се дуелират. Толкова са близо.

Двама пенсионери, на припек пред входните врати на дворовете си.

„Хубаво си ни е тук, харесва ни. Двама зетя имам. Единият живее тук, с дъщерята, в къщата. Не иска в града. По два пъти на ден се събираме с комшийките на пейките. На обед и надвечер. Говорим си, почиваме.

В градините сеем всичко. И всичко става“, споделя 58-годишната Хабибе. Близо три десетилетия от живота си е отдала на работа в болницата в Кърджали. Сега посреща с голяма усмивка от двора на дома си в Невестино.

„Много хора са питали за имоти. Ама никой не продава“, допълва жената. Нормално е, на крачка от града, а сред природата.

Една-единствена къща е за продан. Почти „изтърбушена“ изглежда отвън. Преди време семейство руснаци е искало да я купи, но цената ги хвърля в размисъл-50 000 евро.
Стадо овце пасе на баира, собственост на бившия кмет. Едва две крави в селото, но рахат и спокойствие.

Млади хора има и из чужбина. Връщат се лятото. И споделят: „Не ни харесва там, тук е по-хубаво, но няма как…“.

И още по темата, във видеото:

„Търсят се парцели, хора участват в търгове за общински земи. Вдигат се къщи“, споделя пък друга жена, от съседното село Калинка.

Срещу Невестино, от другата страна на главния път. Зад гърба на самия… Орфей. Красивите къщи веднага грабват окото след паметника на тракийския певец.

Буквално нова махала се е оформила по възвишенията над платната към и от „Маказа“. Около 150 души живеят в Калинка.

Според местни, наскоро парцел от 700 кв. метра е бил продаден за 50 000 лева. „Ама може и да е слух“, застраховат се в селото.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Тесла за пенсионерите. По-малко пари от юли
Next: Майка избра сладко якенце за 3-годишната си дъщеря, но когато се вгледа по-внимателно, направо ѝ се изправи косата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.