Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички я имате в къщи, но не знаете как да я използвате: Солта защитава от зло и магии – вижте как
  • Новини

Всички я имате в къщи, но не знаете как да я използвате: Солта защитава от зло и магии – вижте как

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
dhgjfgjererer.png

Солта възстановява загубената от нас сила, лекува дупките в астралното ни тяло. Злите хора и особено тези, които имат греховна душа, отдадена на чародейството или магии, не понасят солта.

Нищо чудно, че нашите предци са я носили на път като талисман. На “нечисти” места пък са я хвърляли през рамото си, за да не могат силите на злото да навредят на дадения човек. Солта се използва в магически ритуали – белите кристали връщат щастието, загубено поради зла човешка мисъл или магия.
Как да се защитите с помощта на солта?

РЕЦЕПТА 1.

Нашите предци забелязали, че човек лесно може да бъде въвлечен в момент, когато по време на разговор спира да обръща внимание на това, което се случва. Завистникът ви увлича по същия начин в ласкателен разговор. За да избегнете такова нещастие, на масата си сложете сол в отворена солница. Тя “гаси” негативната енергия, премахва уроки. И пожеланото зло се връща обрано към този, който го е изпратил.

РЕЦЕПТА 2.

За да се определи дали има в къщата ви нечист дух, трябва веднага да го изгоните от прага си. Вземете обикновена чиста и метална тава (тефлонова или емайлирана), поставете я на силен огън и изсипете в нея тънък слой от сол. Калцираната сол трябва да престои от един до три часа. Ако има мръсна енергия, по солта ще се появят тъмни петна. Веднага след като злото напусне дома ви, той сякаш ще светне и проясни. В допълнение, препоръчваме да минете през всички стаи с горещия съд, за да се очистите от енергията навсякъде. В градските райони е най-добре да продължите очистването със сол на седмична база.

РЕЦЕПТА 3.

Ако над дома ви и собствениците му е налегнало смъртно проклятие, повторете обряда с горещия съд. Солта ще ви предупреди, ако наистина над вас има проклятие.

РЕЦЕПТА 4.

Солта също е чудесен лечител – тя лекува от лоши сънища и безсъние. Ако сте родени под знака на Рак, Скорпион, Риби, Близнаци, Везни, Водолей, разтворете три щипки сол във вода и поставете през нощта течността на пода до вас и над главата си. Родените под знака на Овен, Телец, Лъв, Дева, Стрелец или Козирог, просто трябва да сложат над главата си и в краката си (на пода), две шепи със суха сол. На сутринта изсипете солта или солта с водата в тоалетната. Направете тази процедура в продължение на три поредни нощи и сънят ви ще бъде силен и дълбок.

РЕЦЕПТА 5.

А какво да кажем по отношение на основното предназначение на солта – в кухнята? Използвайте я като подправка особено в супи и сосове, опитвайте да говорите и мислите само добро – не забравяйте, че вашите желания са записани в аурата на ястията, които приготвяте. Гневните думи, могат да доведат до лошо храносмилане. Най-добре е за всички, ако домакинята, когато соли храната, да казва молитвата “Отче наш”. Това помага да се запази здравето и силата на духа и тялото.

Хроничното напрежение, провокирано от стреса, модифицирано в телесни неосъзнати стереотипи, унищожава нашето емоционално здраве, тъй като то намалява индивидуалната енергия и ограничава подвижността. За да се предпази човек и да се справи с житейските ситуации по-ефективно, той трябва да вдигне нивото си на положителна енергия, да се освободи от стагнацията и да възвърне своята жизненост и емоционално благосъстояние.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон: Русе потъна в скръб за Венци
Next: Дъщерята на Чакърдъкова с признание за Симеон: Това е истината! Заявявам я открито

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.