Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всичко свърши! Емилия е тотално съсипана
  • Новини

Всичко свърши! Емилия е тотално съсипана

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
vsdfbbfdbdgfnghnhmjh.png

Голяма, страстна и изпепеляваща любов – така сме чували фолкпевицата Емилия в последните години да определя връзката си с бизнесмена Жорж Башур, на когото преди две години роди дъщеричка. Момиченцето е първо тяхно общо дете и е кръстено на татко си – Жоржина. Както често се случва в шоу средите обаче, приказните сюжети са до време.

Приказката за Емилия изглежда вече е във финалната си фаза или поне така изглежда упорито към момента. А и самата тя все още не е намерила начина да потвърди или не случващото се в живота й.

Мълчанието й засега по темата притеснява искрено феновете на изпълнителката, която явно едва сега разбира смисъла на поговорката, че щастието обича тишината. Според упорито тиражирана в публичното пространство клюка, певицата и бизнесменът даже са пред развод. И не живеят заедно от няколко месеца, а Емилия сама се грижи за 2-годишната си дъщеря Жоржина, както и за другите си две деца от Коко Динев.

Причината за разлъката според някои не е трети човек, нито изневяра, но пък се появиха и слухове, че в живота на Башур има нова жена. Тя е далеч от фолка и по професия е брокер на недвижими имоти. Строителният предприемач кръшнал на певицата с нея, а тя го пипнала на местопрестъплението, гласи още клюката, пише „Галерия“.

 

Според слуховете бизнесменът наел луксозен апартамент, където редовно се отдавал на горещи страсти с новата си жена. Именно там го хваща и жена му Емилия. А останалото е ясно.

Припомняме, че Емилия и Жорж Башур обявиха връзката си през 2018 г., а няколко месеца по-късно вдигнаха сватба за чудо и приказ. Същата година трагедия беляза живота им – синът на Жорж – 19-годишният Феди, загина след катастрофа на магистрала „Тракия“, а в автомобила, шофиран от него, пътуваха Емилия и баща му.

 

Към момента потвърждение за раздялата няма нито от Емилия, нито от Башур, но няма как да не направи впечатление, че сирийският бизнесмен е изтрил всичките си снимки в социалните мрежи с певицата, а едно от последните послания на Емилия към любимия й е вече отпреди повече от половин година.

„Казвала ли съм ти скоро, че те обичам? Казвала ли съм ти, че в живота ми няма по-значим от теб? Ти изпълни живота ми със смисъл. Правиш моите проблеми твои и ме караш да се чувствам прекрасно. Ти изпълваш сърцето ми. Има една любов, която е божествена и тя е и твоя, и моя и до края на дните си трябва да благодаря на Бог. Казала ли съм ти днес, че ти си над всичко“?, гласи то, а повода е неговият рожден ден.

Какво точно се случва между Емилия и Башур, вероятно съвсем скоро ще стане ясно, ще почакаме, ще видим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започва да вали много, но има и нещо притеснително, обяви проф. Рачев
Next: Дават пенсиите за май на нова дата преди Великден, обяви НОИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.