Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка есен разпръсквам сода за хляб в градината: И аз не вярвах, но това е най-добрия съвет, който са ми давали
  • Новини

Всяка есен разпръсквам сода за хляб в градината: И аз не вярвах, но това е най-добрия съвет, който са ми давали

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2023
sdgsdgksfdhjdfghfg.png

одата за хляб е моят незаменим есенен помощник в градината. Всички знаем, че тя не е вредна (все пак става дума за сода за хляб, т.е. за хранителни цели).

Леля ми, която цял живот гледаше градинката си като писано яйце, ми каза за това средство, а тя е веща по тези въпроси. Аз пък в началото никак не можех да повярвам, че обикновената сода може да бъде толкова полезна.

Да, вярно, през лятото пръскам краставиците със соден разтвор, така че да станат хрупкави, но сега не става въпрос за това.

Искам да ви кажа защо всяка есен разпръсквам сода в градината си .

Винаги съм имала кисела почва. Използвам доломитово брашно за отнемане на киселинността, но само то просто не може да се справи с тази задача.

Да, киселинността намалява значително, но заедно със содата работи много по-ефективно.

През пролетта, като цяло, поръсвам сода във всяка дупка при пресаждане на разсад.

Содата не вреди на почвата, помага за неутрализиране на нивото на киселинност, като цяло – ползата от нея е солидна.

При картофения разсад, освен за регулиране на киселинността , содата ми помага да се преборя с телените червеи.

Да, ако не знаете, те бягат от содата като дявол от тамян, така че ако искате картофите да станат здрави, а червеите да не оставя ужасни следи по тях, достатъчно е да поръсите картофеното поле със сода през есента.

поле със сода

Няма определена норма и определени стандарти за количеството – лично аз просто поръсвам всичко на око, колкото почвата да се покрие с тънък слой.

Но, разбира се, необходима е мярка във всичко – при мен изглежда нещо като показаното на снимката по-горе. Разпръсквам тънък слой сода върху картофеното поле и нормализирам киселинността, а и се отървам от телените червеи.

сода за градината

Содата е в състояние да се бори и с други вредители – например листни въшки.

Преди редовно пръсках дърветата, засегнати от листни въшки, със слаб разтвор на сода и това определено помогна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България е в траур! Стана ясно кои са загиналите волейболисти
Next: Фирми за бързи кредити си намериха майстора, връщат стотици левове заради…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.