Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Възрастна жена спи на открито с цялата си покъщнина в София
  • Новини

Възрастна жена спи на открито с цялата си покъщнина в София

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
gdfsgdfherher.png

Възрастна жена е превърнала междублоково пространство в свой дом. Това показват публикувани кадри в социалната мрежа.

Мястото е в столичния квартал „Люлин“. Жената спи на открито, на дунапренов дюшек, заобиколена от покъщнина и мебели, между няколко дървета. Жители на квартала недоумяват как се е стигнало до това положение. Те се чудят дали някоя институция ще поеме ангажимент за бездомната жена, пише GlasNews.bg

„Това е нашата България! Тази видимо възрастна жена е намерила подслон между дървета и храсти, срещу р-нт ТАБУЛЕ в „Люлин“ 4! Заобиколена от покъщнината си, съдове, мебели, продукти… Кажете ми защо един човек, който се е трудил години наред в държавата си, трябва да е там под дървото,“ написа Vanesa D.

Според коментиращи обаче, ситуацията е съвсем по-различна. Някои твърдят, че жената има апартамент, но тъй като страда от психично заболяване, е избрала сама този начин на живот. Дали все пак не е необходима помощ и подкрепа за жената, за да не живее на улицата?

 

Вижте и коментарите:

„Жената не е бездомна, но има шизофрения. За съжаление, няма как някой принудително да бъде приведен за лечение, без негово желание.“

„Има болници, ако не да я махнат от там. Много грозна гледка..“

„За съжаление, бездомниците почти винаги имат психични проблеми. Имах роднина с огромен апартамент на Симеон, 2 декара до Парадайса и ровеше в кофите.“

„Жената има два апартамента, но отказва да живее в тях. Сама е избрала да спи в градинката. Миналата седмица при нея бяха служители от общината, лекари и РПУ, но тя твърдо отказа да се прибере.“

„Историята въобще не е такава, жената имаше дом, но е навън защото не го стопанисва и е прибирала боклуците в него, хората около нея са я молили доста време да спре да събира боклука, но без резултат и това довежда до наличието на плъхове в апартамента, който и е осигурен от държавата. Така че, скъпи съкварталци не винаги трябва да съжаляваме такива хора, защото помощ са имали, благодарност за нея не!“

Continue Reading

Previous: Кметът на Варна Портних: Очаквам да ме арестуват
Next: Сензационен обрат с процеса срещу Лютви Местан

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.