Имало едно семейство, в което бащата починал и синът дал майка си в старчески дом.
Винаги се оправдавал, че няма достатъчно време и търпение и възрастната жена се намерила в сиропиталището, а синът ѝ я посещавал рядко.
Веднъж оттам му се обадили и съобщили, че майка му е тежко болна и не ѝ остава мнага. Синът се втурнал към старческия дом и като пристигнал, разтревожено я попитал, дали може да направи нещо за нея.
“Искам да инсталирате вентилатори в приюта, тъй като няма тук.
Не изпускай тези оферти:
Освен това купете нови хладилници, за да не се разваля храната. Много често през тези години си лягах, без да ям нищо.”
Това искане много изненадало сина ѝ и той попитал своята майка защо е чакала толкова дълго, докато му каже това. Майката погледнала сина си и тъжно отговорила:
„Сине, успях да свикна с глада и жегата. Това не е толкова страшно. Това, от което наистина се страхувам, е фактът да не свикваш децата ти да се връщат на това място…”