Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вътрешно ми се иска това същество никога да не види бял свят, а онези, които са си затваряли очите
  • Новини

Вътрешно ми се иска това същество никога да не види бял свят, а онези, които са си затваряли очите

Иван Димитров Пешев юли 7, 2022
vuturershnocenntur.jpg

„На 11 юни Георги Семерджиев, убил снощи две момичета в центъра на София, е спрян от полицаи в Студентски град заради „неадекватно поведение на пътя“. Установява се, че е на два вида амфетамини. Според 24 ч., му взимат (швейцарската) книжка, а проверката показва, че е с отнети 84 точки от българската (пълните са 39), книжката (българската) също е отнета.

Ако веднага го бяха арестували и разследвали за нарушенията му, сега две млади жени щяха да са живи. Вероятно и тогава е имал синя лампа и стоп палка в колата си, със сигурност и тогава е карал под въздействието на божествен комплекс, доказано тогава е бил под въздействие и на наркотици.

Идва тогава въпросът защо не е разследван още след това нарушение и защо не е задържан – ако си с 84 отнети точки и въпреки това отново шофираш надрусан, и това не е достатъчно, за да те вкарат в ареста, кое е? Да убиеш човек? Да убиеш двама човека?

За родителите на тези момичета няма голямо значение, че сега Семерджиев ще бъде открит и вкаран в ареста – щеше да има, ако беше вкаран на 11 юни. Сега, разбира се, ще има значение за някой друг, който е потенциална негова жертва и още не го знае – и това е единственото, за което можем да се хванем отчаяно.

Да го арестуват, да го осъдят справедливо и да ограничат свободното му придвижване сред нас, защото има хора, за които санкциите под формата на отнети документи, точки и права не вършат работа. Върши работа само дългото физическо ограничение на тяхното присъствие в обществото.

Пиша това с усилие да съм много обрана в изказа си, да не обиждам и сравнявам, да не съм емоционална и гадна. Вътрешно ми се иска това същество, никога да не види бял свят, а хората, от които зависи такива като него да получат адекватна санкция, да си свършат работата.

За тези, които са си затваряли очите по пътя му на развитие до снощи (от момента на ареста му по подозрения за организиране на черно тото през 2010-та година, през случаите, натрупали му 50 (!!) наказателни постановления за нарушения на пътя, до шофирането с фалшиви книжки и регистрационни номера и убийството на двама човека) – дано не спите спокойно никога повече.

 

Използвам случая да напомня на спокойно пребиваващите на служба в КАТ, че катастрофата снощи е на отсечка, в която непрекъснато има гонки и минаване на червено, за което живеещите в района са сигнализирали многократно (а и то се чува и вижда с просто око), както и че това е само една от подобните отсечки в София.

 

Затова, когато се казва, че държавата е завзета от престъпници, трябва да се има предвид и това проявление, освен големите схеми – престъпници като Семерджиев убиват хора по улиците, докато държавата си затваря очите във всички случаи, предшестващи фаталния, а накрая просто прави разбор на нарушенията на извършителя и ги развява пред очите ни, симулирайки някаква работа, докато всъщност е съучастник с бездействието и безхаберието си“.

 

Мнението е на Красимира Хаджииванова и е публикувано в социалната мрежа Фейсбук.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Христо Мутафчиев побесня! Скочи на Аз съм Наско: Лично ще ти счупя ръцете!
Next: Радост за шофьорите! Газта пада до левче, метанът

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.