Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Габровци откриха райско място на Шкорпиловци – евтино настаняване, вкусна и евтина храна, безплатен плаж!
  • Новини

Габровци откриха райско място на Шкорпиловци – евтино настаняване, вкусна и евтина храна, безплатен плаж!

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
htrhtrhrthththt.png

Габровско семейство реши да даде шанс за почивката си на ходел две звезди в Шкорпиловци. Харесали го по интернет заради високата оценка 9.4/10.
Отишли са за шест дни, с едно 7-годишно дете. Решават да разкажат повече след скандала около телешките пържоли и огромните сметки.

Хората смятат, че въпреки наличието на неприятни ситуации, има напълно приветливи и нормални места, с нормални цени. Трябва да подкрепяме хората, които се опитват да предлагат качество. Дали са пълна оценка на мястото, където са били и описват почивката си като чудесна.
На мястото са открили повече от всичко, което са очаквали

Самото населено място е на 1.5 километра от плажа, но е изключително спокойно. Магазинчетата са с абсолютно стандартни цени. Вечерните разходки до плажа са наистина приятни, защото има много красива алея с пейки навсякъде по пътя.

Стига се до чиста и огромна плажна ивица, която в голямата си част е със свободен достъп

Само на централния плаж има място с платени чадъри и шезлонги, където се намират и няколко заведения за хубаво хапване и пийване.
Повече за мястото, където са отседнали:

Става въпрос за вила, близо до центъра на Шкорпиловци, която е като малък хотел. В него има 14 стаи, като тази на въпросното семейство е четворна – с климатик, голяма веранда, хладилник, телевизор. Всяка стая има собствена баня. Има и допълнителна тоалетна на първия етаж. Мебелите са в добро състояние, много са красиви, матраците са удобни. Всичко е подредено и чисто, като на всеки два дни се сменят кърпи и чаршафи и се чисти.

Към хотела има открит ресторант, с отлична храна

Най-много са им харесали мидите, заедно с няколкото вида риба, които се предлагат. Цените са нормални, има коктейли, сладолед.

Голямо попадение се оказа и ресторантчето към хотелчето, което е разположено на втория етаж, на открита тераса. Мястото отново беше чисто и приятно, а храната – повече от отлична! Има разнообразие от храни, включително и няколко вида риба, а мидите просто са задължителни, без спор, това са най-вкусните миди, които сме яли някога! А цените са повече от нормални!

Самите домакини са изключително мили и любезни хора, с които е удоволствие човек да общува!”, допълни Надя Колева за вила Адриан.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Адско меле между бус и тир блокира голям път
Next: Денков каза има ли военна опасност за България и ще ни нападне ли Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.