Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гагарин търсил контакт с Ванга два пъти заради НЛО?
  • Новини

Гагарин търсил контакт с Ванга два пъти заради НЛО?

Иван Димитров Пешев март 11, 2024
gagarairsirnsanfnsdf.png

Вече половин век странни факти и конспиративни теории витаят около името на първия човек, полетял в космоса – Юрий Гагарин, пише Телеграф бг.

Прелюбопитен факт е, че много от тях са свързани с България, а една от тях гласи, че Гагарин два пъти е търсил среща с българския феномен Ванга.

 

Руснакът е първият човек, направил обиколка около планетата ни, но големите обиколки за него започнали едва след завръщането му от космоса.

В разгара на Студената война руският летец в един момент става по-ценен от златото и платината, дори от най-мощта ядрена бомба.

Защото той станал символ на победата на комунистическия строй над “лошия капиталистически Запад“ в битката по превземането на космоса.

И логично след кацането си той е впрегнат да обикаля целия свят. Сред първите страни логично е братска България. У нас той идва именно през месец май през далечната 1961 г.

НЛО

Покрай този факт навремето тръгва информацията, че Гагарин е видял НЛО в космоса, та е поискал възможно най-скоро да се допита до Ванга.

Имало ли е такава среща между двамата, засега остава загадка. Биографите на Юрий Гагарин също отбелязват голямо съвпадение. След като каца на Земята, самият той изразил необяснимо желание да дойде в родината на Кирил и Методий.

 

Първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков лично посреща космонавта на летище София и произнася реч

 

Гагарин в компанията на тогавашния първи в републиката Тодор Живков минават парадно през центъра на София

Особено при първото идване обаче такава среща е била малко вероятна, тъй като графикът на Колумб на Вселената бил разписан до минута. Освен това драконовските мерки по охраната на Гагарин са били изключителни. Юрий навсякъде бил придружаван от генерали на УБО, а в тълпата имало десетки агенти под прикритие.

Според коментарите тогава Тодор Живков се е опасявал у нас да не направят атентат провокация на космическия герой точно в София.

 

Мерките по опазване здравето и живота на Гагарин у нас били нечувани

Маратон

От 22 до 25 май Юрий Гагарин прави истински маратон у нас, сигурно по-тежък от 108-минутната му обиколка около Земята. Той посещава София, Плевен, Стара Загора, Варна, Бургас.

В програмата му влизат срещи с ученици, работнически и научни колективи. Свидетелите разказват, че космонавтът е бил изумен колко близки са езиците ни, защото разбирал всичко на плакатите.

Той спонтанно поискал да посети една от църквите ни, тъй като е бил вярващ човек, но му било отказано по идеологически причини. Някъде тогава сигурно разбрал, че оттук насетне животът му ще бъде следен под лупа.

 

Пионерско посрещане на космонавта в 138-о училище в София Ю.А.Гагарин

Созопол

Вторият път, когато Гагарин търсил контакт с Ванга, бил през 1966 г., само две години преди неговата кончина. Тогава първият човек в космоса дошъл на почивка в Созопол заедно с красивата си съпруга Валя. Те били придружени от тяхно приятелско семейство, но така и не им останало време да отидат до Петрич.

Свидетели от ония години описват един доста куриозен момент. Видните руски туристи от София решили да отидат до Бургас със самолет. В един момент Гагарин влязъл в пилотската кабина и сам пожелал да пилотира самолета „Ан 24“. Командирът на полета нямало как да откаже честта на един космонавт да поеме щурвала.

Пропаганда

На 27 март 1968 г. светът е разтърсен от вестта, че Юрий Гагарин е загинал при тестове на изпитателен изтребител МиГ-15. Ненадейната му кончина веднага дава храна на поредната доза конспиративни теории и хипотези. Доста фантастична хипотеза изказва българската пророчица Ванга. Според нейната визия Гагарин всъщност е взет от извънземните секунди преди катастрофата. Ковчегът му е положен празен, вярват и днес фенове на конспирациите.

Будилникът

Извънземната хипотеза се лансира и от друг руснак – звездата на руското кино Вячеслав Тихонов, познат у нас от филма „17 мига от пролетта“. През 1979 година той също направил визита при феноменалната Вангелия Гущерова. „Но трябва да знаете всички: Юрий Гагарин не е умрял. Той беше взет!”, казала пророчицата.

Близки говорят с летеца по телефон след смъртта му

В родината на Пушкин се тиражира доста странен случай. При него посмъртно съобщение от Гагарин получил негов близък приятел. Павел Попович твърди, че точно на рождения му ден (5 ноември) по телефона във фамилния дом се обадил човек. Неговият глас толкова приличал на космонавта, че Попович спонтанно възкликнал „Юра, ти наистина си жив“.

Павел е убеден, че това е бил самият Юрий Гагарин. Каза ми така: „Павло, извинявай, обаждам се да ти честитя рождения ден, но не казвай на никого“. Никой освен Гагарин никога не ме е наричал Павло, връща лентата назад руснакът.

Вдовицата на Гагарин разказва друг потресаващ случай. Веднъж млад мъж позвънил в апартамента й и предал папка с писмо от… космонавта.

Тя попитала странника защо мъжът й не дойде лично да й го предаде, той отвърнал, защото още не е дошло времето. Вдовицата на космонавта се изумила, защото когато отворила плика, почеркът съвпаднал с този на мъжа й.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Емигрант от Чикаго дари 1 000 000 лева на родното си село в Родопите
Next: Изтекоха първите имена за нови министри. Преговорите приключиха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.