Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гал Сасон разкри голяма истина: Ключът за света е в България
  • Новини

Гал Сасон разкри голяма истина: Ключът за света е в България

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
gaslaslasldaskkakrsr.png

Астрологът Гал Сасон има световна слава и е любимец на знаменитости като Мадона.

Тя е известна със своя интерес към кабала и езотеричното като цяло.

Той често посещава България и винаги при идванията си гостува в най-популярните телевизионни предавания.

По тази причина появата му в „Преди обед“ по bTV не е изненада.

 

Самият Сасон обаче остана леко изненадан от реакцията на водещата Деси Стоянова.

Тя буквално разби теориите му и го накара да дава обяснения, които не му бяха много приятни.

Като цяло Стоянова и колегата ѝбяха благосклонни към госта си и го оставиха да си развива теориите за микро и макрокосмоса и връзката между тях.

Гал Сасон изрази и голямата си почит към Петър Дънов и неговото учение, които са и една от причините да се връща чест у нас.

„Без него нямаше да съществувам, нямаше да ме има на този свят“, призна астрологът.

 

Причината за това е, че произхода е на Сасон е от български евреи.

Дънов има ключова роля в тяхното спасяване и оказва огромно влияние върху цар Борис III за отказа да ги депортира по искане на нацистка Германия.

След като разказа тази история обаче, астрологът направи нещо, което видимо подразни Деси Стоянова.

Той подари на нея и на Сашо Кадиев по едно червено конче, което да си вържат със седем възела на ръцете един на друг.

 

„Какво ще отговорите на хората, които ви кажат, че това си е чисто суеверие?“, попита водещата, като ясно даде да се разбере, че тя е един от тези хора.

Сасон започна да обяснява връзката на червения конец с пророк Илия и овладяването на огнената стихия.

Тя обаче не стана съвсем ясна на зрителите, заради не особено добрия превод в ефир.

В крайна сметка астрологът доста смирено призна, че няма средство, което автоматично да помага или пази трансцедентално всеки.

„Въпросът е в намерението, в настройката“, обясни Гал Сасон.

Той обясни, че хората сами избират в какво да вярват, а такива средства като червения конец на лявата ръка са само помощ за укрепване на вярата в духовната им сила, която идва отвътре.

 

Практиката да се носи червен конец като защита от уроки е колкото древна, толкова и модерна в България.

Тя е особено дразнеща за много хора, защото се прилага масово от политиците, от които се очаква да са разумни, а не суеверни.

Затова, докато едни си ги носят през цялото време, вярвайки в силата им, други се дразнят много и ги смятат за символ на изоставането на България от света.

Continue Reading

Previous: Двойка връща чанта със спестявания, след като намира тайно отделение в нея
Next: Ивана се омъжи преди дни, но докато отваряше подаръците, остана със зяпнала уста

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.