Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гал Сасон разкри голяма истина: Ключът за света е в България
  • Новини

Гал Сасон разкри голяма истина: Ключът за света е в България

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
gaslaslasldaskkakrsr.png

Астрологът Гал Сасон има световна слава и е любимец на знаменитости като Мадона.

Тя е известна със своя интерес към кабала и езотеричното като цяло.

Той често посещава България и винаги при идванията си гостува в най-популярните телевизионни предавания.

По тази причина появата му в „Преди обед“ по bTV не е изненада.

 

Самият Сасон обаче остана леко изненадан от реакцията на водещата Деси Стоянова.

Тя буквално разби теориите му и го накара да дава обяснения, които не му бяха много приятни.

Като цяло Стоянова и колегата ѝбяха благосклонни към госта си и го оставиха да си развива теориите за микро и макрокосмоса и връзката между тях.

Гал Сасон изрази и голямата си почит към Петър Дънов и неговото учение, които са и една от причините да се връща чест у нас.

„Без него нямаше да съществувам, нямаше да ме има на този свят“, призна астрологът.

 

Причината за това е, че произхода е на Сасон е от български евреи.

Дънов има ключова роля в тяхното спасяване и оказва огромно влияние върху цар Борис III за отказа да ги депортира по искане на нацистка Германия.

След като разказа тази история обаче, астрологът направи нещо, което видимо подразни Деси Стоянова.

Той подари на нея и на Сашо Кадиев по едно червено конче, което да си вържат със седем възела на ръцете един на друг.

 

„Какво ще отговорите на хората, които ви кажат, че това си е чисто суеверие?“, попита водещата, като ясно даде да се разбере, че тя е един от тези хора.

Сасон започна да обяснява връзката на червения конец с пророк Илия и овладяването на огнената стихия.

Тя обаче не стана съвсем ясна на зрителите, заради не особено добрия превод в ефир.

В крайна сметка астрологът доста смирено призна, че няма средство, което автоматично да помага или пази трансцедентално всеки.

„Въпросът е в намерението, в настройката“, обясни Гал Сасон.

Той обясни, че хората сами избират в какво да вярват, а такива средства като червения конец на лявата ръка са само помощ за укрепване на вярата в духовната им сила, която идва отвътре.

 

Практиката да се носи червен конец като защита от уроки е колкото древна, толкова и модерна в България.

Тя е особено дразнеща за много хора, защото се прилага масово от политиците, от които се очаква да са разумни, а не суеверни.

Затова, докато едни си ги носят през цялото време, вярвайки в силата им, други се дразнят много и ги смятат за символ на изоставането на България от света.

Continue Reading

Previous: Двойка връща чанта със спестявания, след като намира тайно отделение в нея
Next: Ивана се омъжи преди дни, но докато отваряше подаръците, остана със зяпнала уста

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.