Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Галена напусна Гласът на България! Обиди ли се, че не триумфира отново?
  • Новини

Галена напусна Гласът на България! Обиди ли се, че не триумфира отново?

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
gagaeelnlaslnsn.jpg

Всички почитатели на музикалното риалити “ Гласът на България “ си спомнят момента, когато Петя Панева грабна голямата победа миналата година, а най-щастлива от този факт бе нейната треньорка – Галена.

Този път обаче звездата на поп фолка не успя да триумфира или по-точно – да изведе свой участник до победата.

Дали това е причината Галена да се откаже от музикалното риалити предаване или тя наистина влиза в нов формат, както твърди самата тя, Hotnews.bg може само да гадае.

Не изпускай тези оферти:

За своята осемнайсетгодишна кариера дотук Галена определено има редица постижения, с които може да се похвали. Сред тях попада и треньорската корона в „Гласът на България“, принадлежала ѝ до съвсем скоро, след като в края на миналия сезон на предаването я отмъкна от трикратния ѝ носител Иван Лечев, благодарение на Петя Панева, която надви останалите претенденти за първото място в музикалната надпревара.

Дотогава, за всички осем години на екран по онова време, само една представителка на попфолк жанра бе пожънала подобен успех, включвайки се в състава на популярното жури. Става въпрос за Деси Слава, която през 2014 г. застана на сцената рамо до рамо със своята победителка Кристина Иванова. Впоследствие обаче колежката ѝ също съумя да стигне до върха, като мнозина дори очакваха, че през изминалия уикенд историята за сетен път ще докаже, че обича да се повтаря, само че не така се случи.

Преди два дни звездата на „Пайнер“ трябваше със сведена глава да се прости с короната си, преотстъпвайки я на своята съседка по стол Дара, тъй като единствената класирала се за финал участничка от отбора ѝ Жаклин Таракчи триумфира на тазгодишното родно издание на световния формат. Броени часове след претърпяната загуба изпълнителката на „Ти не си за мен“ изненада своите над шестстотин и четиридесет хиляди последователи в Инстаграм, разкривайки им, че е взела решението да освободи мястото си като съдия в шоуто, напускайки го завинаги.

Певицата написа дълъг и емоционален пост в социалната мрежа, придружен със снимка от последната ѝ вечер в ролята на ментор, за която бе облечена във великолепна златиста рокля без презрамки и дълъг шлейф, отразяваща ярките светлини на прожекторите в залата. В него тя разкри, че е настъпил мигът, в който да си вземе сбогом с продукцията.

 

„Гласът на България“ е вълнуваща емоция. За мен беше истинско удоволствие да се докосна до таланта на всички участници от последните два сезона, да работя с невероятния екип, който прави предаването, да споделя всичко това с моите любими Дара, Любо и г-н Лечев. Благодаря им за смеха, за сълзите, за музиката! Аз изпълних своята мисия — на сцената да звучат повече от нашите прекрасни български песни! Обичам да спирам, когато ми е най-хубаво, затова е време за следващия голям проект. Отбор „Галена“ завинаги ще остане в сърцето ми! Даре, Жаки, честита победа!„, пише тя, без обаче да издава конкретната причина, накарала я си тръгне от предаването.

Думите ѝ накараха много от нейните почитатели да се запитат каква ще бъде следващата спирка по професионалния ѝ път, за която тя само загатна в своята публикация. Предстои да се разбере с кого от bTV ще заместят Галена за десетия юбилеен сезон на шоуто, записванията за който вече текат, както и дали единствено на нейното кресло ще стои нов артист, който да напътства участниците, желаещи да сбъднат най-голямата си мечта, посредством таланта, с който са надарени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма радост за пенсионерите от днес
Next: Медицинска сестра почина пред очите на лекарите, докато те спорят за диагнозата

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.