Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гастарбайтерите от Германия се връщат в България: Ето каква е причината
  • Новини

Гастарбайтерите от Германия се връщат в България: Ето каква е причината

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
dsfvdsfvsdfhfghfghgf.png

Гастарбайтерите в Германия се връщат. Само за една година 1,2 милиона души са напуснали страната, която мнозина смятаха за европейския рай. Проучванията показват, че всеки четвърти си тръгва поради финансови причини, а почти всеки пети – поради неудовлетвореност от живота в Германия.

„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) излезе със специален материал по темата, цитиран от българската секция на „Дойче Веле“.

Българите, впрочем, са на четвърто място по численост сред чужденците, които са напуснали Германия през 2022 година, съобщава Федералната служба за миграцията и бежанците, цитирана от агенция Франс прес.

Всъщност повечето хора, които напускат Германия, са чужденци, завръщащи се по домовете си. Освен това по-голямата част от чужденците, които си тръгват от Германия, са пребивавали в страната сравнително кратко.

От общо близо 700 000 емигранти, прекарали в Германия повече от три месеца, почти половината напускат Германия още след първата година. 70 процента от тях са били в страната за по-малко от четири години.

Андреас Ете от Института за демографски проучвания казва пред ФАЦ, че по-малко от една трета от напускащите Германия са германски граждани.

Често пъти става дума и за хора, които само временно заминават за чужбина – например студенти, които карат семестър в чуждестранни университети, или професионалисти, които получават трудов договор в друга страна. Според Ете повечето германци, които поемат по света, предварително са решили, че един ден ще се върнат у дома.

Така че не може да става и дума за „изтичане на мозъци“ – това е обичайното състояние на подвижния международен трудов пазар, смята Ете.

В определени сектори обаче изтичането на квалифицирани специалисти осезаемо се усеща. Това важи особено за лекарите, много от които си тръгнаха в годините на пандемията: през 2022 година близо 2300 лекари, както германци, така и чужденци, напуснаха страната.

Подобно е положението в областта на научните изследвания – германските университети просто не могат да плащат на топ-учените онези заплати, които те биха получавали в САЩ например. При академичните кадри роля играят и закостенелите структури за кариерно развитие и заплащане – пак за разлика от по-гъвкавата система в САЩ.

Трайно напускащите определено ще липсват на Германия, независимо от паспорта в джоба им. ФАЦ припомня, че на страната годишно ѝ трябват по 400 000 нови мигранти, за да реши проблемите на трудовия пазар. При това в случая става дума за т.нар. нетна миграция.

Тоест, ако страната напускат 1,2 милиона души, трябва да пристигнат 1,6 милиона, за да се получи този плюс от 400 000 души.

В тази връзка ФАЦ пише, че през 2022 година в Германия са пристигнали рекорден брой мигранти поради войната на Русия срещу Украйна (над 40% от мигрантите са пристигнали именно от Украйна), но иначе числото 400 000 нови заселници годишно не е постижимо: за следващите години Федералната статистическа служба очаква не повече от 290 000 души нетна миграция годишно.

Докладът за миграцията показва, че от Германия си тръгват не толкова пенсионери, които искат на старини да живеят на по-топло и по-евтино, колкото хора в активна трудова възраст. А за германския трудов пазар определено е проблем, че напускат толкова много квалифицирани кадри.

Пред ФАЦ Юлия Косякова от Института за изследвания на професиите и трудовия пазар изразява мнението, че много от тези хора са имали добри шансове в Германия, но нещо им е попречило да останат в страната.

Една пета от чужденците, които напускат Германия, посочват като причина проблеми с интеграцията, 8% са били недоволни от условията на труд, останалите не са успели да се справят с немския език или пък са си намерили по-добре платена работа другаде.

Последното се отнася например за шофьорите на камиони, които напоследък получават по-добри пари във Великобритания.

При германците, които напускат страната трайно или за дълго време, обикновено става дума за пенсионери, за специалисти, които получават по-добри оферти в други страни, или за хора, преселващи се по семейни причини.

Агенция ДПА съобщава, че най-много са германските преселници в Швейцария – над 311 000 през 2022 година. В Австрия са се преселили 216 000 германци, а в Испания – 142 000. Причините са обясними: в Испания е топло и привлекателно за пенсионерите, а в съседните Австрия и Швейцария се говори немски.

И още нещо. ФАЦ цитира германци, преместили се в Швейцария, с едно простичко съобщение: „Преместихме се в Швейцария, за да печелим повече пари“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хампарцумян каза истината: Ето какво ще стане с кредитите, когато приемем еврото
Next: Държавната службичка вече няма да е толкова сладка, ето защо

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.