Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гаф на БТВ: Цънцарова направи странен знак за оператора и всички онемяха
  • Новини

Гаф на БТВ: Цънцарова направи странен знак за оператора и всички онемяха

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2023
csadsfsdcccscsd.png

 

Угрижен и леко песимистичен беше водещият на сутрешния блок на bTV Златимир Йочев.

Той празнува на деня, в който се почита Св. Лука и е ден на художниците, но заедно с това у нас се честна и паметта на Св. Злата Мъгленска.

Затова и в България е имен ден на всички, които имат „злато“ в името си.

 

След като имаше доста емоционален рожден ден в ефир наскоро, Златимир Йочев си призна, че просто не може да се зарадва, че е именик.

Едната причина са злокобните новини, идващи от Близкия Изток, видя Вихрогон.бг.

Далеч на втори план, но все така дразнеща за родолюбеца Йочев, е и поредната срамна загуба на националния ни отбор по футбол, този пък от Албания.

 

 

Спортният журналист Митко Тасев и водещия с лека досада развяха в ефир поредните смазващи заглавия в спортната преса.

Те се обединиха около мнението, че какъвто и треньор да поеме отбора, с тези футболисти с него няма никаква надежда са успех.

Йочев подчерта, че вече цяла година футболните на национали нямат победа и това говори достатъчно.

Затова е добре държавата да насочи подкрепата си за други спортове, коментираха Тасев и Златев.

 

Колегите се опитаха да ободрят Йочев с кадри от първия сняг, дошъл като по поръчка по високите върхове на празника му.

Синоптичката Стаси Цалова обаче охлади ентусиазма им, като уточни, че всъщност това е по-скоро четвъртия или петия сняг за този сезон на Мусала.

 

Ограничиха до минимум импровизациите на Цънцарова

В крайна сметка Злати леко се ободри и използва ефира да поздрави баба си с рождения ѝден.

„Тя става на 92“, каза с много топлина в гласа водещият.

Новинарката Виктория Готева – Димитрова пък добави, че нейната майка е именичка и атмосферата в „Тази сутрин“ поне леко се оживи.

 

На този фон лек гаф показа случайно важен кадър на Мария Цънцарова, екранната половинка на Йочев. Напоследък нейните коментари са проблем за предаването.

Цънцарова някак си винаги успява да каже това, което не трябва.

Когато пък мълчи, тя прави всевъзможни кисели физиономии.

Затова и Мария явно показва на операторите и редакторите кога ще говори и кога ще мълчи, както стана ясно при завъртането на камерите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям празник е! Почитаме най-великия български светец, извършил много чудеса
Next: Безпрецедентен предизборен скандал в ефира на БНТ

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.