Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Попов: Руската армия задейства план Б, но в Киев я чака
  • Новини

Ген. Попов: Руската армия задейства план Б, но в Киев я чака

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
gegenpovoov.jpg

Когато воюваш с мирни граждани, войната става ужас и тогава става въпрос кой ще издържи психически на този ад. Това коментира пред Нова тв ген. Константин Попов.

Виждаме, че културата на руската армия е следната – тя трябва да защитава Русия и врагът е винаги изключително лош, затова масово врага трябва да се унищожава.

Проблемът е, че армията в момента не може да си позволи много жертви, защото ще загуби информационната война, сърцата на хората. Когато влязат в Киев войната наистина ще стане ужасна и е много вероятно обикновените украинци да победят, тъй като ще окажат огромна съпротива, коментира той.

Киев може да се окаже огромен капан за руската армия. Пък и какво ще спечели Путин, ако сложи своето знаме върху парламента на Киев? Нищо.

Центърът на тежестта не е само Киев, а цяла Украйна, включително и Запада. Той това никога не може да го постигне, коментира той.

Руският център на тежестта е Москва. И ако до 24 февруари този център беше недосегаем, то сега той е атакуван с икономически и политически средства. Колкото по-дълго продължава тази война, толкова Русия става по-уязвима. Тази война не е само за Украйна, тя не е само за Русия. Тя е за глобалното преразпределяне на света и търсене на устойчивост в някакъв бъдещ свят, обясни той.

Огромният руски конвой, който е обградил Киев от толкова много време е план Б. Защото руската армия не успя да смаже Украйна за няколко дни, както беше планирано, не се постигнаха целите на Путин. Коментира още Константин Попов.

Какво постигна Путин? Той в началото казваше, че Украйна не съществува, тя е изкуствено създадена, тъй като украинци и руснаци са едно цяло. Той искаше бързо да се сдобие с приятелска страна. Но не я намери.

Вижте какво става, какво говорят хората. Не може да се намери мир, в който Путин е големия победител. И тук трябва да се намери някакво решение, защото тази война е ужасна и трябва да бъде прекратена, коментира той.

Вече е късно нещата да зависят само от Путин или от Зеленски. Дори Зеленски да иска да отстъпи малко, не знам колко от хората с автомати, които сега отбраняват свободата си ще му позволят това.

Не знам доколко западните държави биха се съгласили на това. Трябва да се намери някакво решение, но никой не знае какво може да бъде то в момента, коментира той.

Путин има страхотно предимство, защото има мандат да управлява Русия до 2036 година. Европейските лидери нямат такъв мандат. Т.е. Путин може да отложи някакво решение, може да се постигне някакво съгласие, но дали ще се постигне траен мир, дали след няколко години отново да се възобновят враждебни действия, е съвсем друг въпрос, посочи той.

Това, което най-вероятно иска Путин е такъв успех, че да може да постигне много в едни бъдещи преговори. Т. е. отстъпките му в преговорите да се минимални, допълни той.

В момента не виждам желание Путин да завладява и други държави. Той в момента води война на два фронта – от една страна са санкциите и той трябва да преориентира икономиката, а едновременно с това има война с Украйна. Това е твърде много, за да може да си позволи да продължи военни действия в още една държава, коментира генералът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кървава баня: Такова зверско убийство не е имало досега в България, почерня от полиция
Next: Родилката от украинската болница била менте

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.