Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Генерал Василев огласи огромна грешка, която са допуснали в търсенето на Сашко, назова тежките версии
  • Новини

Генерал Василев огласи огромна грешка, която са допуснали в търсенето на Сашко, назова тежките версии

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
gevasviasvlasvlas.jpg

Генерал Васил Василев пита защо е допуснат бащата на Сашко да участва в издирвателната дейност. Той смята, че ако той има нещо, което таи в себе си, че е извършил нещо, той получава постоянна информация и може да отклонява издирването.

Той смята, че с Александър-старши с бащата трябва да работят психолози в изолация, различни оперативни работници и следователи. За да се извлече възможно най-много информация.

По повод данните, че майката на Сашко се е опитвала да го изведе от България с фалшиви документи, той каза, че не е наясно дали е вярно. Обяви и, че наслагването на различни слухове и спекулации може да отклони разследването в грешна посока.

„Аз ако съм ще сложа и майката за издирване, нейни връзки“.

Не изпускай тези оферти:

Той все пак отблеяза, че заради самия факт, че тя е в чужбина, допуска възможността тя да е взела детето при себе си.

Докладва, че в хода на издирвателните дейности не са намерени абсолютно никакви улики, следи и доказателства. Заради това излизат всякакви версии, които объркват разследващите и издирващите.
Василев припомни за случая със сестри Белнейски, когато всеки ден са се получавали различни сигнали, които са обърквали процеса по издирване.

„Имало ли е някой, който да ръководи доброволците? Трябваше да се направи оперативен щаб на място, да се раздели района, да се определи ръководител, задачи, след което да се докладва информацията, която са получили по време на търсенето и тя да се оформя писмено. Защото може да се наложи да се върнем един ден към написаните доклади“, бе категоричен той.

Той е категоричен, че въпреки всичко разследването и издирването на Сашко не трябва да спират.
Коментира и въпроса с тестването на полицаите повсеместо, казвайки, че това не е мярка.

„Държавата липсва. Полицията е в кабинетите си. Съставът е демотивиран. Не се работи. Претупват се някои неща“, това каза по повод бума на престъпността ген. Васил Василев.
Кризата в парламента между политиците се отразява на всичко в обществото

Генерал Василев завършва с това, че има пет фактора, които трябва да се подобрят в системата на МВР – подбор на кадри, обучението, възпитанието им, материалното осигуряване и разбира се контролът върху тях.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доброволци тръгнаха след нова следа за Сашко
Next: Бащата на Сашко: Давам 100 хиляди лева награда за намирането му

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.