Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Генерал Василев огласи огромна грешка, която са допуснали в търсенето на Сашко, назова тежките версии
  • Новини

Генерал Василев огласи огромна грешка, която са допуснали в търсенето на Сашко, назова тежките версии

Иван Димитров Пешев ноември 18, 2022
gevasviasvlasvlas.jpg

Генерал Васил Василев пита защо е допуснат бащата на Сашко да участва в издирвателната дейност. Той смята, че ако той има нещо, което таи в себе си, че е извършил нещо, той получава постоянна информация и може да отклонява издирването.

Той смята, че с Александър-старши с бащата трябва да работят психолози в изолация, различни оперативни работници и следователи. За да се извлече възможно най-много информация.

По повод данните, че майката на Сашко се е опитвала да го изведе от България с фалшиви документи, той каза, че не е наясно дали е вярно. Обяви и, че наслагването на различни слухове и спекулации може да отклони разследването в грешна посока.

„Аз ако съм ще сложа и майката за издирване, нейни връзки“.

Не изпускай тези оферти:

Той все пак отблеяза, че заради самия факт, че тя е в чужбина, допуска възможността тя да е взела детето при себе си.

Докладва, че в хода на издирвателните дейности не са намерени абсолютно никакви улики, следи и доказателства. Заради това излизат всякакви версии, които объркват разследващите и издирващите.
Василев припомни за случая със сестри Белнейски, когато всеки ден са се получавали различни сигнали, които са обърквали процеса по издирване.

„Имало ли е някой, който да ръководи доброволците? Трябваше да се направи оперативен щаб на място, да се раздели района, да се определи ръководител, задачи, след което да се докладва информацията, която са получили по време на търсенето и тя да се оформя писмено. Защото може да се наложи да се върнем един ден към написаните доклади“, бе категоричен той.

Той е категоричен, че въпреки всичко разследването и издирването на Сашко не трябва да спират.
Коментира и въпроса с тестването на полицаите повсеместо, казвайки, че това не е мярка.

„Държавата липсва. Полицията е в кабинетите си. Съставът е демотивиран. Не се работи. Претупват се някои неща“, това каза по повод бума на престъпността ген. Васил Василев.
Кризата в парламента между политиците се отразява на всичко в обществото

Генерал Василев завършва с това, че има пет фактора, които трябва да се подобрят в системата на МВР – подбор на кадри, обучението, възпитанието им, материалното осигуряване и разбира се контролът върху тях.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доброволци тръгнаха след нова следа за Сашко
Next: Бащата на Сашко: Давам 100 хиляди лева награда за намирането му

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.