Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги има нужда от нашата помощ, за да продължи лечението си!
  • Новини

Георги има нужда от нашата помощ, за да продължи лечението си!

Иван Димитров Пешев март 1, 2023
georgiigiigss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Моля помотнете на Георги да продължи лечението си. С този апел читател на Varna24.bg се обърна към медията ни. Ето какво още пише той в съобщението си до нас, публикуваме го без редакторска намеса:

Георги Колеолов е на 45 години от Русе, любящ съпруг, баща на две прекрасни момичета, които жадуват татко им да се върне у дома, здрав.

През 2021 г живота им се преобръща, след като поставят диагноза на Георги – мозъчен тумор. След двумесечен курс на химио- и лъчетерапия в България, състоянието на Георги драстично се влошава и лекарите тук подготвят семейството за най-страшното – две седмици до месец живот.

Семейството не се примирява и търси специалисти извън нашата държава. В Турция, в клиника Анадолу Джон Хопкинс, правят необходимите изследвания на генетичната мутация на тумора и започват лечение – таргетна терапия. С помощта на роднини, приятели и добронамерени познати е събрана необходимата сума за стартиране на терапията и скоро положителните резултати са налице. Георги отново говори, движи се с помощта на рехабилитация, метастазите се смаляват. Вече 10 месеца не се уморяват да се борят.

Но сумите, които покриват престоя и лечението на Георги са непосилни.

Моля Ви, ако можете, помогнете на Георги и на семейството му, за да са отново заедно! В момента има текущи задължения и фактури, за следващите месеци са необходими поне 200,000 лева. Турските лекари се надяват най-късно до септември да удържат окончателна победа над тумора.

За да продължи лечението на Георги, близките му вече разчитат само на парични дарения.

Всеки, който желае да помогне, може да го направи чрез дарение на следната банкова сметка:

Корнелия Любомирова Романова-Колеолова

Пощенска банка /Юробанк България АД/

IBAN: BG84BPBI79214040909702

BIC: BPBIBGSF

или чрез платформата

https://pavelandreev.bg/campaign/da-pomognem-na-georgi-v-borbata-s-raka?fbclid=IwAR076kjQwrXesPXeXa9Qe8QKYrMvP9gmh_U9FngSFKhueGLjhHYO_28022U

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя се подстрига късо, живя като мъж 4 години и продаде бъбрека си, за да живее семейството й
Next: Ясновидецът Любомир Алексиев предсказа: В България ще се родят хора, които ще спасят света

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.