Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги Рачев: Не помня такова нещо от 1980 година
  • Новини

Георги Рачев: Не помня такова нещо от 1980 година

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
rqwqfgsdbttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри БТВ: Не помня такова нещо от 1980 година, Георги Рачев обяви прогнозата за уикенда и август

Прогнозата на Георги Рачев по БТВ зарадва зрителите.

Не е нужно да ходите на плаж в Гърция, защото в България времето ще е прекрасно.

Периодът на валежи и най-вече градушките отминава сподели професор Георги Рачев пред БТВ.

След това рязко застудяване, което в никакъв случай не е нещо извънредно започва постепенно затопляне и връщане на температурите към нормалното.

Очертава се една добра картина за отпуски.

Пътувайте и се радвайте на времето, призова Златимир Йочев, който често говори за отпуски в ефир.

 

„Това захлаждане, което е в момента не е нещо невиждано за този период на годината. Лично аз съм мерил 1980 година на Северното Черноморие 11 градуса. След като вятъра откара топлата вода навътре на нейно място излиза придънна, която е студена.

На тухли сме стъпвали, защото докато чакаш минута-две да се темперира термометъра крачетата ти изтиват.

Хубаво време предстои в близките дни. Изпращаме един изключително топъл месец. И идва август, но такива температури, каквито преживяхме не се очакват. Слънцето вече не е толкова високо, по морето времето ще бъде убийствено, водата малко хладна, но пък е свежо.“

 

Вторник, сряда и четвъртък ще е над 35 градуса. След това пак ще има дребно смущение.

Идва меката топлина на август. Денят намалява, малко се увеличава нощта. Сутрин свежо, няма да ги има тежките, влажни тропични нощи. Пак казвам, топъл, слънчев, мек и сравнително сух месец август.

Професор Рачев показа пред Златимир Йочев къде са най-ниските сутрешни температури, но стойността им от 7 градуса не е рекорд, подчерта той. Традиционно август е най-сухия месец и сега няма да е изключение, валежите ще са оскъдни и на много малко места.

 

Дори и чуждестранните модели не показват някакво отклонение от обичайното за този период на годината време. Температурите ще се въртят около и малко над 30 градуса, ще се диша спокойно, обеща синоптикът. Прикани хората, които имат възможност да се насладят на морето, тъй като това е най-добрия период за отдих на морския бряг.

Ето и прогнозата за събота и неделя по градове:

София до 32 градуса утре и в неделя с променлива облачност. В понеделник се очаква гръмотевична буря и температури до 28 градуса.

Варна до 29 градуса и слънчево събота и неделя. В понеделник ще превали.

Бургас до 31 градуса събота и неделя. В понеделник с един два градуса по-студено.

Пловдив до 34- 35 градуса събота и неделя. В понеделник дъжд и до 31 градуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на Туньо: Дано Трифон не бъде забравен
Next: Не умирайте с мъртвите. Не забравяйте, че виждаме само едната страна на монетата

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.