Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Германец обиколи цял свят, дойде у нас и отсече: Открих непознатото съкровище на Европа
  • Новини

Германец обиколи цял свят, дойде у нас и отсече: Открих непознатото съкровище на Европа

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
geqrfsdgdgfdgdf.jpg

Ралф Шван е обиколил най-забележителните планински масиви по света – от Камчатка до Андите. Преди две години открива „невероятните пейзажи“ на България. Нарича страната „непознатото съкровище на Европа“, разказва „Дойче Веле“.

Ралф Шван от Тюрингия е запален планинар и от години обикаля най-забележителните масиви по света – от Камчатка до Андите. Търсейки нови маршрути, стига до България. Според него страната предлага невероятни планински пейзажи, тя е „непознатото съкровище на Европа“, разказва „Дойче Веле“.

„Наричам България така, защото за много хора в Европа и специално в Германия страната не представлява интересна цел за пътуване и на тях не би им хрумнало да тръгнат точно натам. Наричам България така и защото Европа се отнася към нея донякъде като мащеха“, казва Ралф Шван, който по време на двата си триседмични престоя в България е успял да достигне до места, които и много българи не познават.

Подчертава, че предпочита „нетипичните маршрути“. А вероятно и страните, които не са типични туристически дестинации. Дали така е стигнал до българските планини?

„Открих България по време на пандемията“

„Първият път отидохме, защото времената бяха такива: през 2021 година още живеехме в пандемия и много държави бяха въвели големи ограничения, докато в България беше по-лесно да се пътува – беше възможно. Пък и ми се искаше да открия нови планини, а България има много какво да предложи в това отношение: Рила, Пирин, Стара планина или пък Странджа.

Отидох и втори път, вече през 2022, защото спектърът е много по-широк от това, което видяхме при първото ни пътуване. Този път бяхме предимно в Родопите и в Странджа. Стигнахме и до Черно море, но отминахме типичните курорти, повече обикаляхме из югоизточната част на черноморското крайбрежие. И се впечатлихме особено много от нестинарите – от техния фолклорен спектакъл.“

Ралф Шван и партньорката му, с която пътуват заедно, проявяват интерес и към културата на държавите, които посещават, но планините определено са номер едно, предава dnes.bg.

„С най-голямо удоволствие обикаляхме из Стара планина, където всичко е все още до голяма степен девствено. И – разбира се – Родопите, които бих препоръчал лично. Във времената на ГДР те са били недостъпни, тъй като са граничен регион, и естествено не е имало много туристи.

Това са планини, които крият още много тайни. Там могат да се направят много открития, за които не пише в туристическите справочници“, казва за ДВ Ралф Шван, който дълги години е бил строителен предприемач, а напоследък се е отдал на пътувания, за които след това разказва на публиката в Германия със снимки и видеоматериали.

Научил е междувременно толкова много за България, включително перфектното произношение на топонимите. А дали смята, че България прави достатъчно, за да привлече туристи?

„Според мен това е проблем. Не знам дали имам правото да се произнасям, но мисля, че не се прави достатъчно. България акцентира върху курортите на Черно море, но вътрешността на страната – планините – някак се пренебрегва. А това е резерв, с който българите разполагат и могат повече да го популяризират.“

Ралф Шван е впечатлен от страната: най-вече от нейното многообразие. „Няма нужда непременно да се ходи надалеч, за да се види нещо интересно – България е много по-наблизо. Друга култура, смесицата на православие и ислям в Родопите, джамиите или пък историите, които разказва Централна Стара планина. Паралелно – старите културни паметници: останките от римско време, тракийското наследство, гробниците.

Мнозина не знаят какво могат да открият в България и затова не я включват в плановете си за ваканциите“, разказва германецът.

А дали все пак не е бил подразнен или разочаровен от нещо в България? Например това, че в Родопите пътищата не са на най-високото ниво?

„Искам да видя и кукерите“

„Ландшафтът е страхотен и само може да бъде препоръчан. Пък какво не ми е харесало? Всъщност няма такова нещо. Качеството на пътищата не е толкова решаващо за мен – аз обикалям пеша, а из Родопите например много удобно може да се пътува с влак.“

А дали ще има и трети път България? „Ще летя най-вероятно по Нова година – искам да видя кукерите, да направя снимки и видео, с които да допълня представянето на страната ви, което правя за германците.

Бих искал да посетя и Витоша – да видя български планини и през зимата, за да ги включа в програмата си. Това, което показвам, е пъстро и разнообразно – не само планините или морето, понякога акцентът е върху културата. Например танците на нестинарите или празникът на розите в Казанлък. Показвам широк спектър, който може да събуди интереса към България.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борят се за живота на наш шампион след тежка катастрофа
Next: Жестока челна катастрофа в Бургас. Двама убити

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.