Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Главният прокурор нареди акция Бяло в цялата страна, полицаи тарашат наред
  • Новини

Главният прокурор нареди акция Бяло в цялата страна, полицаи тарашат наред

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
aaskaskciaciicc.jpg

Мащабна акция с кодово име „Бяло“ се провежда в цялата страна. Претърсват се различни места по сигнали, над 150 обекта и домове на известни имена от криминалния контингент, срещу които се водят дела или има данни, че се занимават с наркоразпространение. 

До момента са задържани 56 души, сред тях има и криминалнопроявени. 

За ден: Хванаха 38 пияни и 12 дрогирани шофьори зад волана

По разпореждане на главния прокурор Иван Гешев, прокурори и над 3000 полицаи в цялата страна са започнали в ранните часове на деня след Никулден акция срещу разпространението на наркотични вещества. Акцията цели ограничаване на тенденцията за масово пласиране на наркотични вещества и е първата от месеци насам, която провеждат съвместно прокурори и полицаи в цялата страна.

Не изпускай тези оферти:

„Отдавна не сме имали толкова мащабна акция. Тя протича при много добро взаимодействие между прокуратурата и структурите на МВР в страната“, отбеляза вътрешният министър Иван Демерджиев и допълни:

 „Правим ясен и категоричен знак към лицата, занимаващи се с тази престъпна дейност, че държавата няма да толерира провеждането й на територията на България. Акциите ще продължат докато нивото на разспространение на наркотици в страната спадне рязко. Това положение, което наблюдаваме днес, не може да продължава“.

Явор Бахаров след ареста: Носех в джоба си минимално количество от веществото

В Равно поле е открита огромна оранжерия, свързана с отглеждане и преработка на наркотични вещества. Тя е представена като заграден паркинг с 15 влекача, скачени част от тях един за друг, като вътре са обособени като високотехнологични помещения, много добре оборудвани, за отглеждане и сушене на марихуана.

Установени са 1500 растения марихуана в различен стадий на растеж и много голямо количество суха маса. Задържани са четирима души, нямат криминални регистрации. По този случай се работи от няколко месеца. Това заявиха от полицията и прокуратурата на брифинг пред медиите.

Електрическата енергия в помещенията е осигурявана с много сериозен генератор и голямо количество гориво.

Властите заявиха, че в хода на съвместната акция между прокуратурата и МВР на територията на Софийска област са установени общо три оранжерии за марихуана за 24 часа. Те са в Своге, село Томсън и въпросната в село Равно поле. Трите случая не са свързани. 

Задържаните в село Томсън са с повдигнати обвинения. Те са задържани с мярка до 72 часа. Криминално проявени са. 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял живот несправедливо сме го изскубвали от градината! Съвсем не е напаст, а истински Божи дар
Next: Мегаакция в Германия: Арестуваха десетки за държавен преврат и връщането на Германския райх

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.