Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гласят нова промяна при парите за старост! А вдовишките пенсии ще
  • Новини

Гласят нова промяна при парите за старост! А вдовишките пенсии ще

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
sdgfkgkfkhfkhfghgf.png

От 1 юли 2024 г. вдовишките добавки се вдигат на 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг или съпруга.

Това предвижда проектобюджетът за догодина и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за 2024-2026 г., качени на сайта на Министерството на финансите.

 

В момента вдовишките добавки са 26,5 на сто, миналата година са ги получавали 685 000 души.

В проектобюджета за догодина е заложен ръст на пенсиите с 11 на сто от 1 юли, съгласно т.нар. швейцарско правило. Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза допуска осъвременяване на пенсиите с 8 на сто през 2025 г. и с 5,4 на сто през 2026 г. С колко точно ще се вдигнат парите за старост обаче зависи от отчетените инфлация и размер на средния осигурителен доход през предходната календарна година.

 

Бюджетът и прогнозата към него предвиждат увеличаване на максималния осигурителен доход в следващите три години. Догодина той ще се вдигне от сегашните 3400 лева на 3750 лева. През 2025 и 2026 г. е предвидено максималният осигурителен доход да достигне съответно 4130 и 4430 лева.

Увеличава се и минималният осигурителен доход до новия размер на минималната заплата, която от Нова година ще се вдигне от 780 на 933 лв. Земеделските производители и тютюнопроизводителите също догодина ще се осигуряват върху минимум 933 лв. Минималният осигурителен доход ще се вдига и през 2025 и 2026 г., съобразно размера на минималната заплата, изчислен по формулата в Кодекса на труда.

Максималната пенсия се замразява в периода 2024-2026 г. на сегашното й ниво 3400 лева, информира „Телеграф“.

Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст също се замразява на 780 лв. до 2026 г. включително.

Предвижда се брутният вътрешен продукт догодина да възлезе на 205,8 млрд. лева. Ръстът на БВП се очаква да е 3,2%. Средногодишната инфлация е заложена да е 4,8%, като се очаква инфлацията в края на 2024 г. да падне до 3%. Дефицитът, при който е разчетен бюджетът, е 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа. Държавният дълг се очаква да остане на същите нива като процент от БВП – 23,8%. Бюджетът включва общо приходи от 77,6 млрд. лева и общо разходи от 83,8 млрд. лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова схема: Купуваме нови маркови дрехи на високи цени, а истинската им стойност на кутия цигари
Next: Черна вест: Внезапно почина един от най-уважаваните български журналисти

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.