Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледайте на живо от Поморие: Вчера връхлетя ураган, днес се развихри чудовищно торнадо!
  • Новини

Гледайте на живо от Поморие: Вчера връхлетя ураган, днес се развихри чудовищно торнадо!

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
troandandaosdoasd.jpg

Преди малко Поморие е ударено и от торнадо!;

Човек е паднал зад борда на яхта след бурята и ураганния вятър, които връхлетяха Бургас, Айтос и Поморие. Предприети са действия за спасяването му.

Десет яхти са отнесени навътре в морето край Поморие.

Двайсетминутната буря със силен ураганен вятър нанесе много щети в Бургас, Айтос и Поморие, съобщава Българското национално радио.

Не изпускай тези оферти:

ад 100 са сигналите, постъпили в Областната управа за паднали дървета, отнесени покриви и ламарини.

В Регионалната служба за пожарна безопасност и защита на населението в Бургас също са постъпили над 50 сигнала за отнесени покриви и съборени дървета.

Семейство е блокирано на остров Св. Иван край Созопол. Те са били на туристическа разходка там когато е започнала бурята.

От Морския спасителен координационен център потвърдиха информацията за човек, паднал зад борда на яхта, отнесена навътре в морето край Поморие. От там казаха, че в момента се организира спасителна операция.

Продължава разчистването на щетите, които мощната буря край Бургас нанесе. Има паднали дървета, клони, ламарини и керемиди на покриви. Входът на подземния паркинг „Св.св. Кирил и Методий“ е блокиран заради паднало дърво до едноименното училище. Има щети и по оградата на паркинга.

Части от к-с „Меден рудник“ и кв. „Сарафово“ са без ток, като се очаква до няколко часа да се възстанови електрозахранването.

„Имаме регистрирани над 300 дървета, които са прекършени или изцяло изкоренени. Повече от 120 станаха автомобилите, на които са нанесени материални щети. Има и паднали комини от покриви върху дървета и билборд. На остров „Света Анастасия“ има потопени две лодки“, обобщи кметът на Бургас Димитър Николов пред БНР.

Уточни, че на север от Бургас в посока Поморие всичко е без ток. Сигналите на дежурните телефони на Областна администрация и Община Бургас са над 250.

Невиждана досега буря се развилня в Бургас вчера следобед. Хората се уплашили, че ги е ударил тайфун.

Мощният ураган успял да счупи прозореца на апартамент на бургазлия и изтръгнал вътрешната врата на помещението. Счупил прозореца в кухнята, нанесъл щети и в хола. Силните порови на вятъра на места достигнали 100 км/ч.

Граждани на морския град разказват, че блоковете изглеждат като след война. Ураганът изтръгнал изолацията на саниран блок в Славейков.

Ураганната буря изкоренила вековни дървета, огънати са билбордове до земята като пластелин. Изпочупени са прозорци на коли, паднали са трафопостове, табелите са изкъртени от земята. Огромни дървета са препречили големи булеварди.

Хората от горните етажи разказват, че буквално се усещало люлеене на блока, от страх са слизали на долните етажи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На живот и смърт: Видео запечата как петел и козел спасиха кокошка от ястреб
Next: Черна събота, предаваме от Стражица: Двама тийнейджъри загинаха, други двама са в критично състояние

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.