Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледах през прозореца как събира съчките в двора: луда работа! Луда, ама като видях какво чудо е сътворила, събрах и аз!
  • Новини

Гледах през прозореца как събира съчките в двора: луда работа! Луда, ама като видях какво чудо е сътворила, събрах и аз!

Иван Димитров Пешев януари 8, 2023
koeldaksdoasd.png

Тази идея ще зарадва всички, които не могат да си купят  жива елха за празниците. Ще ви научим как да си направите лесно, евтино и оригинално коледно дърво !

Всичко, което ви трябва, са събирани в парка или в двора клонки . Тази декорация може да стане още по-оригинална, ако ѝ придадете свой собствен усет за стил: няма ограничения за творчеството. Вижте и видео-инструкциите – скоро в дома ви ще има истински шедьовър!

Как да си направим лесна коледна елха

ЩЕ ВИ ТРЯБВАТ:

  • 10-20 дървени пръчки с различна дължина
  • трион или брадва
  • канап
  • ножици
  • гирлянди
  • играчки за елхата

ПРИГОТВЯНЕ:

  1. Почистете клонките от малките странични клончета и издънки, след което ги подредете по големина успоредно, така че да изглеждат като коледна елха – от най-малката към най-голямата пръчка.
Ако е необходимо, отрежете с брадва или трион.

Не изпускай тези оферти:

  • Здраво вържете всички клонки, така че да се държат стабилно, като започнете от най-дългата. След като стигнете върха, не отрязвайте краищата на канапа: нашето дръвче ще си има истински връх!
    Коледно дърво от съчки
  • Закрепете произведението с пирон върху стената и украсете с гирлянди, играчки, лампички… Ето, вече си имате истинска минималистична елха!
    Коледно дърво от съчки
  • Използвайте фантазията си при украсата!
    Коледно дърво от съчки
  • Фигури на животни също ще ви влязат в употреба, както и коледната звезда – елегантно!
    Коледно дърво от съчки
  • На фона на подобно коледно дръвче ще ви се прииска да направите семейните си снимки!
    Коледно дърво от съчки
  • А тук е идея за украсата на коледното дръвче с коледни меденки, стъклени мъниста, мъниста от различни цветове, които ще хвърлят необичайно красиви сенки върху стената.
    Коледно дърво от съчки
  • Ярка детска версия на декора!
    Коледно дърво от съчки
  • Креативната коледна елха ще бъде неподражаема украса на вашия дом!
    Коледно дърво от съчки

Ето и видеото с инструкции към идеята:

Continue Reading

Previous: Зверска катастрофа с 320 км/ч! Един почина, друг е в болница
Next: Бял апокалипсис заля Русия! В Москва не помнят такъв леден ужас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.