Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гневен пенсионер нахлу с пистолет в офис на мобилен оператор! Ще гърми служителите
  • Новини

Гневен пенсионер нахлу с пистолет в офис на мобилен оператор! Ще гърми служителите

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
guramrajsrjas.jpg

снимка Булфото

Гневен пенсионер насочи пистолет срещу служителка в офис на мобилен оператор. Случаят е от Пловдив в обект на Коматевско шосе, пише Марица.

По непотвърдена информация на пенсионера му спряла телевизията. Проблемите ставали все по-чести и последното спиране се оказало последната капка в чашата на търпението му. Отишъл в офиса, насочил пистолета и казал, че ако не му оправят телевизията, ще стреля.

Служителката успяла да запази хладнокръвие. След като мъжът си тръгнал, подала сигнал на тел. 112.

Не изпускай тези оферти:

Полицията успяла да го открие. Извършва се проверка и от страна на прокуратурата.

Още криминални:

Шофьорите да се уведомяват чрез имейл или SMS за извършено нарушение. Около това мнение се обединиха адвокат Димитър Марковски и Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи в „Твоят ден“.

„Пътните произшествия получават качествено правосъдие в съда. Докато се стигне дотам обаче има много проблеми. Превенцията и контролът обаче трябва да бъдат подобрени. Нужно е и качествено досъдебно производство.

Невръчени фишове и глоби може да се влачат с години, а вие няма да разберете, ако не ви спрат пътни полицаи“, заяви Марковски.

По думите му има реална необходимост Законът за движение по пътищата да се промени, а санкциите да се вдигнат. „Водачите имат право да откажат проба за алкохол при спиране от пътни полицаи, но отказ от изпълнение на полицейско разпореждане същевременно е престъпление. Трябва да се вземе разрешение от съдия за принудително изпълнение.

Ако водачът откаже да бъде тестван за наркотици, законът може да повелява, че ги е употребил. Ако е чист, ще иска да се тества“, посочи Марковски.

Според Владимир Тодоров неприлагането на закона и липсата на адекватни санкции са сред проблемите, водещи до пътни инциденти. „Липсва санкция за системните нарушители и завишаване на санкции при повтарящо се нарушение в рамките на година.

Процедурите по връчване са остарели и неработещи. Всеки с шофьорска книжка трябва да дава имейл и там да се изпращат уведомления. Призовавам темата с пътната безопасност да бъде приоритет“, подчерта той.

Още криминални:

48-годишен мъж е бил нападнат и нахапан от два питбула в столичния квартал “Слатина”. Инцидентът е станал на 14 септември, но пострадалият още се лекува. Кучетата са на един и същи собственик и има данни системно да нападат хора.

Инцидентът е от 14 септември, когато пострадалият Васил Николов разхожда своето куче. Срещу него тръгват два питбула, без своя собственик. Те повалят мъжа на земята и започват да го хапят по тялото. Помагат му случайни минувачи.

Мъжът е с шевове на крака. Две седмици след нападението той продължава да получава инжекции против бяс.

“По никакъв начин той не ме потърси, за да се поинтересува”, разказа мъжът, който споделя пред Нова телевизия че от уплах вече не разхожда своя домашен любимец по тези улици.

От столичния инспекторат са съставили два акта и протокол на собственика. Едното куче е прибрано от служители на екоравновесие. Другото обаче не е и хората в квартала се страхуват.

По думите на пострадалия Николов собственикът крие втория пес.

“Нападението се води като “лека телесна повреда” и държавата не може да го съди”, обясни Николов, той обаче е категоричен, че ще търси правата си по съдебен път.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Висш британски генерал смрази Путин с тези думи
Next: Спираме със смяната на стрелките на часовниците

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.