Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големи пещери, пълни със злато има край Царева ливада
  • Новини

Големи пещери, пълни със злато има край Царева ливада

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
reqrqwriowqriwqro.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Записки на краевед сочат заровени съкровища

Мястото е важен кръстопът от древни времена

Безценно златно съкровище, като от арабската приказка за Али Баба и четиридесетте разбойници, е скрито в пещера край дряновското село Царева ливада в местността Топлика, гласи местна легенда. За първи път историята е разкрита публично пред „България Днес“ от записки на местни изследователи. Преданието достига до наши дни от разкази на хора, запазили в своята родова памет нишани за имането, което може да се окаже една от най-богатите златни находки в цялата страна.

„Съкровището лежи в тази пещера от времето на турското робство – споделя самоукият краевед Кирил Георгиев. – Знае се, че тайното място се намира в местността Топлица, посока Дряново. Навремето там е било хайдушко сборище. Легендата разказва как преди Освобождението млад козар пасе стадото си и в същата тази местност, когато в дупката, водеща към пещерата, пада едно козле. Стопанинът влиза да го извади и пред очите му се разкрива смразяваща кръвта гледка.

Вътре лежи ранен хайдутин, а край него са натрупани купища злато и скъпоценни предмети. Козарчето уплашено побягва и се спира чак в съседното село Ханчето. Отива в местната странноприемница, където са отсядали керванджии, и разказва на ханджията какво е видял в тайнствената пещера. На другия ден и козарят, и ханджията са убити… Вероятно и до днес златното имане е на същото място, където е било скрито от хайдутите.“
Реклама

От древни времена Царева ливада се намира на кръстопът и легендите за заровени съкровища не са една и две. Сред тях е предание за крайречната местност Жълтата череша, където са заровени два казана злато. „Били са издялани нишани, които да сочат къде е скрито имането – две змии и кръст, но днес тези знаци са загубени“, разказва Кирил Георгиев.

В района на Царева ливада е имало изграден римски път, водещ към днешния град Трявна. По-късно там са се заселили хора и са възникнали няколко махали – Дели Станча, Косилка… Край малък връх има местност, която се нарича Папазкин чучур. Там са нощували търговски кервани и има заровено имане. Легенди за заровено злато има и за тайни места край Дурча и Стайновци, както и за село Горни Върпища, местността Вълчи кладенец.

Интересна е историята за района край Манастирски лозя, където също е имало хайдушко сборище. Легендата е, че там също има дълбока пещера с хайдушко злато, но двама иманяри откриват подземието. Единият влиза вътре и през дупка подава торби, пълни със злато, на съучастника си. Този, който е отвън, взима златото и поблазнен от блясъка на съкровището, решава да го задържи за себе си. Затрупва подземието, изоставя другаря си в подземието и побягва. След много лутане в пещерата иманярят, зарязан в дълбоката дупка, намира изход и излиза. Разказва на близките си какво е видял и оттам идва легендата. Не се знае дали има останало още злато в пещерата, нито какво е станало с онзи, който е грабнал торбите със скъпоценности и е изчезнал.“

Със сигурност многобройните легенди за заровени съкровища край Царева ливада вълнуват въображението както на местните хора, така и на мнозина иманяри, които мечтаят за удара на живота си.

„Надявам се държавата да направи археологически проучвания в района на нашето селище и да бъдат открити поне част от заровените богатства – казва Кирил Георгиев. – Споделям наученото от мен с надеждата съкровищата да бъдат извадени на бял свят и защо не един ден тук да има музей, в който да бъдат показвани.“

Имането на Лечителя на Левски

Къде са жълтиците на Лечителя на Левски йеромонах Неофит Калчев, който в годините след Освобождението се превръща в баща на народната ни медицина и лекува хиляди българи? Край дряновското село Царева ливада, където дълги години живее скромният йеромонах, все още има набези на иманяри.

Известно е, че Неофит не е искал пари от болните. Но повечето от тях, благодарни за това, че Дядо Даскал ги е излекувал, държали да му се отблагодарят кой с каквото може и има. А това са били хиляди хора!

Това, че лечителят е разполагал със значителни средства, става ясно и от неговото желание да участва с дарения за различни обществени каузи, сред които и изграждането на местната железопътна гара.

„От десетилетия се говори за скритото имане на Дядо Даскал, както е бил наричан Неофит Калчев в нашия край – разкрива пред „България Днес“ Марияна Велева, секретар на Народно читалище „Върбан Генчев – 1924“ в Царева ливада. Но тайната за това, къде е заровено имането, още си остава неразкрита.

Проф. Пламен Павлов:

Кръстопътно място със силна историческа памет

„Районът около Царева ливада е кръстопътно място, заредено със силна историческа памет. Тук върви пътят от старата столица Велико Търново към Трявна, Плачковци и Стара Загора. Жп връзката с Габрово неслучайно е там. Съвсем близо до селото е селището Куманите горе в планината. А конницата на Второто българско царство е намирала паша там. Логично е да има предания за много съкровища.“

Това сподели пред „България Днес“ историкът проф. Пламен Павлов. Преподавателят във Великотърновския университет, който наскоро бе удостоен с орден „Св.св. Кирил и Методий“ първа степен от президента Румен Радев, споделя виждането, че и хайдушкото движение в района чрез четите на Панайот Хитов, Хаджи Димитър и Стефан Караджа е в основата на преданията за заровени иманета в района.

„Балканджийско е населението тук. Целта на четите е била да достигнат Габровския и Дряновския балкан, вдигайки на бунт местните хора. Освен това през пролетта на 1190 г. е битката при Тревненския проход, когато Петър и Асен разгромяват армията на византийския император Исак II Ангел. Така че множество събития, предопределящи и преданията, е имало в района“, допълва историкът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скрито огромно имане се крие в пещерите в Деветашкото плато
Next: Тази пещера край Приморско крие съкровището на Вълчан Войвода

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.