Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големите вериги с важни новини за електронните ваучери за храна
  • Новини

Големите вериги с важни новини за електронните ваучери за храна

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
sadcdsvdskbfgbkgfkbgf.png

Големите търговски вериги вече приемат електронни ваучери за храна. За нововъведението съобщиха от Лидл, Кауфланд, Билла, Т-маркет, Метро и други по-малки магазини. Паралелно с дигиталните ваучери, на касите ще можем да плащаме и с хартиени ваучери, както до момента.

 

Дата, до която ваучерите на хартия ще бъдат издавани, е 30 юни т.г. Важно е да се знае, че всички вече издадени ваучери на хартия ще важат до датата им на валидност, изписана върху тях. В този срок търговците ще са длъжни да ги приемат за разплащане.

Електронните ваучери са досущ като банкови карти. Пластините се различават само по цвят и картинка, в зависимост от това от кой оператор са издадени.

Така например картите на „Български пощи“ са с бял фон и кошница с плодове и зеленчуци; тези на „Плъкси“ /новото име на „Содексо“/ са зелени, а на „Идънред“ – червени.

 

 

 

Е-ваучерите се използват по същия начин, както и банковите карти – на POS терминал. Те ще важат включително и за касите на самообслужване в магазините, които разполагат с такива.

Сред предимствата им са, че може да се плащат храни за по-малки суми и няма ограничение за минимална стойност на покупката. Както и при хартиените ваучери, и с електронните не може да се пазаруват цигари и алкохол, напомнят от Лидл.

Ако сумата, заредена в електронния ваучер не достига, клиентите могат да доплатят сметката си с банкова карта или с пари в брой.

Очаква се модерният начин за пазаруване да спести време както на потребителите, така и на търговците. Сред ползите за клиентите са, че те могат да следят баланса и остатъчната стойност, които могат да се проверяват в реално време от притежателя на ваучера, допълват от Кауфланд, които от петък започнаха да приемат е-ваучери.

Всички компании, издатели на дигитални ваучери, предлагат безплатни приложения за клиентите си, които, инсталирани на смарттелефон, дават информация за какво са похарчени средствата от ваучерите, каква е разполагаемата наличност в пари, какъв е срокът им и т.н

За да върви още по-гладко и бързо процесът, е хубаво клиентите да предупреждават на касата, че ще платят с е-ваучер, съветват от Кауфланд.

Валидност

Подобно на хартиените ваучери, така и електронните ще имат 1 година валидност – срок, в който трябва да бъдат употребени. Срокът на валидност на самата карта носител пък ще бъде различен, според начина на работа на всеки оператор, но практиката показва, че повечето компании се спират на 5 годишен.

Е-ваучерите ще могат да се използват само в търговски обекти, сключили договор със съответния оператор на ваучери и приемащи плащания на POS терминал.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пролетното равноденствие е днес: Най-енергийният ден за годината! НЕ правете това, за да не си навлечете неприятности
Next: Вой на сирени в Банкя заради погребан жив човек

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.