Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големите вериги са в паника! Нов много голям играч влиза на българския пазар
  • Новини

Големите вериги са в паника! Нов много голям играч влиза на българския пазар

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2023
kasfksdkgfdkgfdmkgdf.png

Тревожни дни настъпват за търговските гиганти „Била“, „Лидл“ и „Кауфланд“, защото по всичко личи, че доминацията им на пазара няма да е вечна.

Френската търговска верига „Карфур“ (Carrefour) обяви „завръщането на магазини и продукти“ на своята марка в България чрез гръцкия франчайзингополучател „Ритейл енд Мор“ (Retail & More), който ще предостави „подфранчайзинг на марката Карфур“ за поне около 20 магазина.

Това става известно от комюнике на френския търговец на дребно, цитирано от Франс прес и БТА.

„Ритейл енд Мор“ – гръцки франчайзингополучател на „Карфур“ от 2022 година, води преговори с няколко български компании за подфранчайзинг на френската марка, като сред тях са 20 магазина от веригата „Паркмарт холдинг“ (Parkmart Holding), основана през 2018 г. Френската верига планира „10 нови франчайзинг пазара до 2026 година“.

Магазините „Паркамарт“, които са разпространени в цялата страна, ще преминат под марката „Карфур“ през идните месеци.

„Карфур“ навлезе на българския пазар през 2009 година чрез предишния си гръцки франчайзингополучател „Маринопулос“ (Marinopoulos), който обаче загуби франчайзинга за „Карфур“ през 2016 година.

„Щастливи сме, че ще имаме възможността през следващата година да върнем на българския пазар световноизвестната марка „Карфур“ и да предложим на българския потребител качеството, което той отдавна заслужава.

Продължаваме нашата основна мисия да доставяме на българския потребител качествени стоки“, коментира собственикът на „Паркмарт“ Добромир Андонов в съобщение на веригата.

„Паркмарт“ е българска верига супермаркети и онлайн магазини за хранителни продукти и стоки за бита във високия сегмент.

Първият супермаркет от веригата е отворен във Варна през 2018 г., а към настоящия момент има магазини на територията на по-големите градове в страната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов тотомилионер у нас! Печалбата е огромна, ето в кой град е
Next: Изненада: Пуснаха на свобода свекъра на убитата Евгения, осъден преди дни на доживотен затвор

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.