Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям гаф на професор Георги Рачев по БТВ, Златимир Йочев замаза
  • Новини

Голям гаф на професор Георги Рачев по БТВ, Златимир Йочев замаза

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
sdfhsdfhtrtt.png

 

Гаф допусна професор Георги Рачев по БТВ.

Рачев, който е изключително ерудиран, обърка Съединението с Денят на Независимостта.

Той обясни, че времето ще бъде прекрасно чак „До този прекрасен празник Съединението 22-ри септември“.

Тук обаче се намеси Златимир Йочев и то доста бързо и адекватно.

„Чакаме си Денят на Независимостта.“, посочи той.

Вероятно Рачев е направил грешката съвсем несъзнателно, предвид огромните знания, които има.

Мария Цънцарова не успя да се намеси в разговора за времето, но пък се усмихваше през цялото време одобрително.

Климатологът проф. Георги Рачев по традиция даде своята прогноза за времето в рубриката си в сутрешния блок на БТВ. По думите му, ще посрещнем безпроблемно първия учебен ден в петък, като валежи може да има, но в следобедните часове.

 

Студен фронт идва от четвъртък следобед, но за кратко.

 

„Поне до 12 ч. в цялата страна валежи няма да има. Евентуално след 12 ч. може да превали в североизточната част. Иначе от четвъртък следобед идва студен фронт, който ще дойде над България и по всяка вероятност крайчеца му ще „близне“ североизточната част. В Западна България и на североизток в петък следобед ще има гръмотевични бури. Може би няма да са толкова интензивни колкото изглеждат“, каза той.

 

„Валежите ще бъдат типично летни – на места. В единия край на селото може да има много валежи, а в другия край може да не капне и капка.

В съботата нещата ще отминат. Температурите ще паднат с 5 градуса и отново ще си остане едно много топло време.

Дори се учудвам, че има малко мъгли рано сутрин, защото изстива земята вече. След 20-25 септември евентуално във високите котловинни полета може да видим слана“, добави той.

 

След това проф. Рачев прогнозира и какво ще бъде времето в някои основни градове в България.

София

Парното е включено, нагревателите са включени. 29-31 градуса преди да дойде студения въздух. Целият ден в четвъртък ясно, хубаво време. Минималната температура дори се покачи, да не се чудят сутринта девойките дали да слагат връхна дреха. След което се понижават температурите. И отново започваме до 22 септември с хубаво, слънчево и топло време. Не само в София, а и в цяла България.

Стара Загора

Високи температури, много слънце и дори в четвъртък и петък се вижда, че няма кой знае какви валежи да има, особено в югоизточната част на България.

В събота ще е малко по-облачно, но затова пък ужасно топло.

По морето

Не виждам какво пречи на морето да не става за плаж, особено в северната част. Вчера моят колега Симеон Матев ми изпрати снимки от Албена, много добре се чувства. Водата е 25 градуса, има безкрайно много слънце и е чиста водата. Температурите ще се повишат. 24-25 градуса и малко по-високи ще бъдат при посрещането на студения фронт. След което отново ще се вдигнат. В южното Черноморие не очаквам да има каквито и да е валежи.

Варна

Студеният фронт малко ще позакъснее докато стигне до Варна.

В събота една-две гръмотевици, малко по-хладничко с 2-3 градуса, съвсем хубаво време, отново много слънце, без съществени валежи.

Русе

Русе си е както винаги, близко е до Румъния. Там е или много топло или е много студено. Русенци си знаят какъв им е „чудесният“ климат. Така че там ще е 34 градуса, но температурата ще се „срине страшно“ до 29. Ако това въобще може да бъде захлаждане. На обед става много тежко, тъй като и влагата е много висока.

Плевен

В Плевен отново са високи температурите от днес та до петък, чак до събота и неделя, когато максималните температури ще слязат под 30 градуса.

Накрая той говори и за бурята „Даниел“, която удари Либия и се говори, че там има 2000 загинали.

„В Либия нищо чудно да се окаже, че загиналите са повече. Аз гледах „Ал Джазира“ и CNN. Това е феноменална история. Едно торнадо, свързано и с гръмотевична дейност, светкавици, мълнии и се вижда разрушителната сила.

 

Има сведения, че скоростта на вятъра е стигнала 150-160 километра в час, което си е нещо като ураган.

Понеже не става дума за откритата океанска повърхност, а за Средиземноморието.

Това са разрушения, които просто приличат на катаклизъм, защото това нещо е един огромен кално-пясъчен каменен поток. Една смес, която практически помита всичко по пътя. Това ако те затрупа няма да могат да те намерят. Много е тежко, явно валежите са били много. Има поражения до 3-4-ия етаж.

 

При всички положения катастрофата е уникална. Това е и най-чувствителното време – септември-октомври, източната част на Средиземно море, където се проявяват такива екстремни стойности на нещо подобно на тропичен циклон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно от Страсбург: Голямата новина за България е факт!
Next: Огромен скандал разтърси Фермата, Иван и Андрей скочиха

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.