Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям мистериозен тунел се крие зад Мадарския конник, който пази древни предания
  • Новини

Голям мистериозен тунел се крие зад Мадарския конник, който пази древни предания

Иван Димитров Пешев юни 19, 2023
madddarrstastt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Зад Мадарския конник има таен 10-метров тунел, който пази древни предания“, това сензационно твърдение обяви жепеецът лечител Георги Петков.

„Господ ми каза, че когато получа три лъча, България ще тръгне напред. Живеем във велика страна. Народът ни е беден, но ще дойде време, когато ще живее в благоденствие“, категоричен е той.

Ето какви други сензационни твърдения направи той в интервю за „Телеграф“:

– Г-н Петков, какви способности имате и откога са те? Как се появиха?

– Преди 30 години отидох на Кръстова гора с приятели. Беше сутрин. На небето видях едно римско седем като на плакат, стоя така и се затвори. Бях с бежов италиански костюм, с копринена риза. Отидохме горе на кръста.

В параклиса отдясно се наведох да се моля и изведнъж детето на моите приятели каза: „Бате Жоро, гледай какво стана, нещо се изля върху тебе!”. Първата ми мисъл беше: „Отиде ми костюмът”. Свалих си сакото и видях, че върху него имаше все едно изрисувани кръстове.

Казаха ми, че това е много хубаво, че Господ ме е благословил. На връщане към Горна Оряховица видях дъга. Като се прибрах, запалих свещ вкъщи и пушекът изрисува кръст. Разбрах, че това е голямо знамение. Оттогава Господ ми отвори пътя и започнах да помагам на хората. Бях 30-годишен.

– Получавали ли сте други знамения?

– Това през 1992 г. беше първото. После през 2013 г. получих лъч, пак беше на Кръстова гора. Тогава Господ ми каза, че когато получа три лъча, България ще тръгне напред. Втория лъч получих на Мадарския конник – на 20 юли 2015 г. Трети лъч още не съм получил. Бог ще каже кога.

– Бог е светлина, мисъл или глас?

– Бог е светлина, любов и глас. Това е.

– Как лекувате?

– Само с молитви, освен на български, и на арамейски езици, на езика на Исус Христос. Така влизам във връзка със Светия Дух. Като почна да пея и да чета, тогава слизат ангели и архангели и те изчистват всичко – и болестите, и негативната енергия, тоест магиите. Много съм силен.

– Къде става лечението?

– Според заболяването или нуждата от разваляне на магия казвам на хората къде да се срещнем – на Кръстова гора, в Арбанаси, в сливенското с. Чинтулово, в някоя църква. Аз отивам и там се моля за тях.

На Кръстова гора се моля на кръста, в Арбанаси на чудотворната икона, която е много силна. В Чинтулово има тракийско светилище, където свети Илия и свети Димитър помагат на хора с проблеми в краката, ставите, кръста. На Мадарския конник ходя да се моля за България.

– Защо се молите за България?

– На 20 юли преди 15 г. почувствах, че трябва да отида на Мадарския конник. Направих петохлебие – занесох питка от 5 части, вино, жито и плодове. Запалих дебела свещ, разлях виното – направих кръстове в четирите посоки, докато свърши, от житото също направих кръстове.

Започнах да се моля на Исус Христос и на Божията майка за прослава на България. Видях как се наредиха седем светии в бели мантии. Двама от тях сякаш ме хванаха и ме вдигнаха горе на скалата. Това беше само духът ми.

Вкараха ме в една дупка и ми показаха тунел, сигурно дълъг 10 метра. Там имаше рафтове и на тях наредени кожени свитъци с писменост. Имаше и пазители. Показаха ми жезъл и корона и ми казаха: „Трябва да знаеш, писмеността е по-важна от материалните работи”.

Аз само гледах, нищо не докоснах. Моят дух само пътуваше и гледаше. Казаха ми още, че България е велика страна. Народът живее бедно, но ще дойде време, когато ще живее в благоденствие.

Наказани сме заради богомилите, които са били горени на клада. А те са били Божии пратеници.

– С какви болежки ви търсят хората?

– Идват всякакви хора. Бог излекува едно момче от Велико Търново от левкемия. Моя племенница имаше проблеми с яйчниците, но се размина с операция и Бог й даде две красиви деца. За Господ няма неизлечими болести.

Има кармично обременяване, но когато човек вярва и се моли, и става по-добър, има помощ. Това иска Господ – любов и прошка, да станем по-добри.

– Как преценявате къде да се молите в конкретен случай?

– Хората с по-тежки болести водя на Кръстова гора, в по-леките случаи – на Чинтулово или на Арбанаси, в някоя църква, в манастира в Лясковец.

– Колко пъти е нужно да се молите, за да бъде излекуван човек?

– Господ като каже, може за един път да се излекува човек, може и за 3 пъти. Хубаво е три пъти да се ходи на Кръстова гора. Зависи от кармата на човека.

– Колко струва лечението или развалянето на магия при вас?

– Нямам цена на дарбите ми – кой каквото даде, за да си покрия разходите по пътуването. Господ казва: „Няма да имаш цена на дарбите, защото ако почнеш да злоупотребяваш с тия работи, ще ти отнема дарбите”. Едно момче дойде при мен, ходил при един известен от Варна. Взели му 400 лева и нищо не свършил. Изчистих му магия и вика: „Душата ми лети, лети”.

– Значи само с молитви помагате и за лекуване, и за разваляне на магии? Няма яйца, конци и т.н.?

– Не, не, няма такива, само с молитви чистя хората. С молитви и с песни на арамейски. Слизат ангели и слагат негативната енергия в нещо, което виждам, че е с капак, и го изгарят. Цялата негативна енергия се изгаря. По този начин вадя и болести, и магии, и бесове. Само с молитви. Мантрите, които пея, правят връзка с Бог. През 2011 г. ходих на Божи гроб.

Помолих се на гроба Господен и чух неговия глас. Каза ми нещо, което няма да забравя: „Твоето име е Симон. Сега ти отварям седмата врата – това е вратата на мъдростта и познанието.” Видях, че държи два ключа. Имам чувството, че съм живял по тия земи.

– Кои светии помагат най-много на хората?

– Най-много се моля на свети Иван Рилски. Той помага на хората, като му се моля. Благодарение на него едно дете, което не можеше да говори, проговори. Аз получавам и послания от него, които веднага предавам, като ги пиша в интернет. На 5 април 2013 г. ми даде много силно послание, което и през 2022 г. повторих.

Ще го кажа: „Това е следната моя молба и препоръка, за да пребъде моят скъп народ в благоденствие, възход и светлина. Даден ви е ключът за духовното ви начинание и благополучие. Останалото зависи от вас самите, добрата воля и ваши действия. Много е важно психическата ви настройка, това е на първо място. Мислите и действията ви да бъдат в положителна насока, за да успеете в начинанията си. Благословени сте в радост и скръб. Благословени сте във възход и падение. С нами Бог.“

– Имате ли информация какви тайни крие българската земя?

Хората не могат да стигнат до него. Излишно е да се опитват. Мястото ще се отвори едва тогава, когато Създателят реши.

Преди 6500 г. смятаната за египетска богиня на радостта и празниците Бастет се въплътила като тракийска принцеса по днешните български земи, за да опази знанието.

Кой е той?

Георги Петков е духовен лечител от Горна Оряховица. Работи на смени в БДЖ. Твърди, че на 30 години е получил първото си знамение на Кръстова гора и усетил, че има сили да помага на хората. Заявява, че изцеления се случват, като чете молитви – на български език и на арамейски – на който е говорил и Исус Христос. Петков твърди още, че само с молитви може да разваля магии, но всъщност самото изчистване на негативните енергии извършвали ангелите, които той призовавал.

Младият мъж разказва, че пазители на древните завети на Мадарския конник му открили, че ще дойде време, когато българите ще живеят в благоденствие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт: Всички слагаме магнити на хладилника, но дебне скрита опасност
Next: Имах много стари одеяла, които не ползвах, каква идея ми даде само свекърва ми какво да направя с тях

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.